Докато търсят заровено имане, мъж и жена от различни националности сблъскват в трагикомична схватка културните си предразсъдъци, за да разберат накрая, че породилата се помежду им близост е най-голямото възможно съкровище. Йордан Радичков, чиято новела е в основата на сценария на последния филм на един от енигматичните режисьори на българското кино – Георги Дюлгеров, дарява животните с мъдрост, прозрение и доброта. В тази фантастична история козелът е разказвач и герой. Той слиза от небето с мисия да не допусне хората да намерят имане, скрито близо до древно тракийско светилище.
Тромпетистът Йона се заселва на това място, изграждайки дом върху останките на дядовата си къща. В нейното подземие той намира камък с издълбано върху него птиче и карта с арабски надпис: “За да имаш дом от злато, падни на небето и открий близнака!” Копие от същата карта довежда на мястото Румбата и Ема. Мъжът е българин, обсебен от иманярска страст. Жена му е американка, която изучава българския фолклор, за да се бори с глобализацията. Румбата иска да закупи имота на Йона, за да открие имането. Йона, чийто градски апартамент е бил отнет от чужденци заради дългове, се бои, че пришълците ще му откраднат и този имот. Между чужденката и тромпетиста възниква конфликт, подсилен от крайния национализъм на Йона. В този конфликт се замесват още двама: Анани, по-възрастен съсед на Йона, и циганката Иванка – жената, с която Йона преспива от време на време. Ема и Йона встъпват в историята като врагове, които се презират. Минават през редица перипетии, за да стигнат накрая до силно привличане, чийто венец е една вдъхновена песен – импровизация по теми от българския фолклор и американската „кънтри” музика. Двамата я съчиняват заедно – Ема пее, а Йона й акомпанира на тромпета. Тази тяхна неочаквано породила се връзка продължава под земята и във водата – на дъното на един кладенец... Писателят Радичков казва: „Човекът представлява едно дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки”.