|
|
В ролите:
Джони Деп , Гари Фармър , Робърт Мичъм , Ланс Хенриксен , Гейбриъл Бърн , Джон Хърт , Алфред Молина , Криспин Глоувър , Иги Поп , Стийв Бушеми , Били Боб Торнтън |
|
Продукция:
JVC Entertainment/Newmarket Capital Group/Pandora Filmproduktion |
|
|
|
Мъртвецът Dead Man Мъртвецът |
|
САЩ ,
1995, 120 min, черно-бял |
|
|
|
Awards:
Кан 1995 - "Конкурсна програма" ; Награда на Нюйоркската критика за операторско майсторство; Европейска филмова награда ’96 за най-добър неевропейски филм
|
|
Макар че в епоха на невъзможни мисии и невероятни специални ефекти трудно ще се продава, Мъртвец е рядко красив и истински проникновен филм. Арт филмът, надянал одеждите на уестърн, бележи отклонение за режисьора и сценарист Джим Джармуш – този шик творец, известен най-вече със своите чудновати, невъзмутимо забавни изследвания на характери от По-странно от рая до Нощ на Земята. В едно градче на име Машин кроткият счетоводител Бил Блейк се оказва преследван от закона, след като застрелва човек при самозащита. Погнат от шайка бандити, той се отправя към пустошта, където намира партньор и духовен водач в лицето на индианеца философ, наречен Никой.
Мъртвец не е конвенционална сага за разбойници. Току под лъскавата й повърхност се крие фантастична алегория за напредъка на душата от физическата смърт към духовната трансцендентност, подправена с отпратки към живота и произведенията на поета Уилям Блейк. Но прекалената солидност на филма не бива да плаши почитателите на Джармуш, нито пък да отблъсква любопитните почитатели на киното. Филм с хипнотично поглъщащо въздействие и бавно темпо, той се държи на повърхността със запазената марка на Джармуш: нехармоничния хумор и красотата на наелектризиращата инструментална музика, написана от Нийл Йънг. От визуална гледна точка филмът е просто блестящ: операторът Роби Мюлер работи с изключително богата черно-бяла палитра и онова, което постига за Джармуш тук, е напълно сравнимо с онова, което камерата на Кадзуо Миягава прави за Мидзогучи. А в Мъртвец е привлечена и силата на звездите в лицето на Джони Деп, който още веднъж доказва своята галантна – за някои необяснима – всеотдайност към нестандартното.
Джейкъб Левич
|
|
Джим Джармуш |
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
|
|
1980 Постоянна ваканция |
1984 По-странно от Рая |
1986 Кафе и цигари |
1986 Извън закона |
1989 Кафе и цигари ІІ |
1989 Мистериозният влак |
1991 Нощ на Земята |
1993 Кафе и цигари ІІІ |
1995 Мъртвец |
1997 Годината на коня |
1999 Дух-куче:Пътят на самурая |
2002 Ten Minutes Older: The Trumpet |
2003 Кафе и цигари |
2005 Прекършени цветя |
|
|
|
|
|