English | Български | Пишете ни 
13 МЕЖДУНАРОДЕН СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ
14.03. - 18:30,
Лъки Синема - Пловдив

Режисьор:  Джим Джармуш
Оператор:  Фредерик Елмс
Сценарист:  Джим Джармуш
Продуцент:  Джим Джармуш
Музика:  Том Уейтс
В ролите:  Уинона Райдър , Джина Роуландс , Джанкарло Еспозито , Армин Мюлер-Щал , Роузи Перес , Исак де Банколе , Беатрис Дал , Роберто Бенини , Мати Пелонпаа
Продукция:  JVC Entertainment/Locus Solus Entertainment
Нощ над земята
Night on Earth
Нощ над земята
САЩ , 1991, 129 min, цветен
Awards:  1992 - "Независим дух" за операторско майсторство

Лос Анжелис, 7:07 вечерта: Корки, която пуши цигара от цигара, качва филмовата агентка Виктория Снелинг в таксито си и съвсем непреднамерено я убеждава, че пасва за ролята, за която Снелинг търси актриса. По същото това време таксиметрови шофьори по света също качват пътници и тези срещи на пръв поглед нямат никакви последствия: в Ню Йорк непохватният имигрант от Източна Германия Хелмут Грокенбергер предава волана в ръцете на чернокожия ЙоЙо; в Париж шофьор от Брега на Слоновата кост обсъжда зрението и секса със сляпа, агресивна жена; в Рим екзалтиран шофьор изповядва плътски тайни от миналото си пред свещеник; а в Хелзинки меланхоличният Мика успокоява трима пияни със своята безкрайно тъжна история. Както винаги във филмите на Джармуш, докато петте последователни разказа се движат към своите неочаквано покъртителни заключения, в играта има и доза експерименталност. И все пак това е филм с голяма топлота. Героят е на първи план през цялото време, а изпълненията са страхотни. Макар да е необходимо доста време, докато се схване основната мисъл на Джармуш, не бързайте – до момента, в който Том Уейтс изръмжава прекрасния си заключителен валс на фона на финалните надписи, Джармуш е показал моменти, които повечето филмови автори дори не забелязват.

Джеф Андрю

Джим Джармуш
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
1980  Постоянна ваканция
1984  По-странно от Рая
1986  Кафе и цигари
1986  Извън закона
1989  Кафе и цигари ІІ
1989  Мистериозният влак
1991  Нощ на Земята
1993  Кафе и цигари ІІІ
1995  Мъртвец
1997  Годината на коня
1999  Дух-куче:Пътят на самурая
2002  Ten Minutes Older: The Trumpet
2003  Кафе и цигари
2005  Прекършени цветя
© 2001 - 2008 продуцентска къща "Арт Фест" Концепция - created by