Филмовият разказ в Завинаги се развива в почти реално време – в рамките на два часа и половина една нощ. Ставаме свидетели на онова, което се случва зад вратата на един апартамент: адските психологически моменти в отношенията на двама души, при които тънката граница между любов и омраза се изпарява. Таня и Маре са женени от пет години. Както често се случва, пред света двамата изглеждат напълно щастливи заедно. Връзката им обаче е на ръба да се разпадне. Часът е три и половина през нощта в петък и мъжът на Таня оставя ключовете на вратата, за да може тя да звънне, когато се върне. Вместо да си легне да спи, Маре започва да разпитва жена си. Отначало ревността му намира израз в
най-странни приумици, но после идва ред и на различни унижения, дори насилие. Но когато пристига полицията, жената е неспособна – или не желае – да свидетелства срещу мъжа си. Играта за надмощие продължава, а диалогът умело разкрива интимните тайни на този брак.