В съвършената, завършена, окончателна безнадеждност и самота някъде в пясъците на Сахара един човек от 21 век върви след спомена за златокосото
момче, дошло на Земята от друга планета, за да търси утеха.
„И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще се радваш, че си ме познавал...”