|
|
 |
|
|
Янош Сас
Председател на журито
Янош Сас е роден на 14 март 1958 г. в Будапеща. Учи драма и театрална режисура в Академията за театър и филмово изкуство, където в момента преподава. Член е на Европейската филмова академия. Той работи в продължение на години в Националния театър на Будапеща. Там поставя „Призраци” на Хенрик Ибсен, „Кралят елен” на Карло Гоци и „Трамвай Желание” на Тенеси Уилямс. Сред пиесите, които режисира, са и „Чайка”, „Любов под брястовете” по Юджийн О’Нийл, „Вуйчо Ваньо”, „Марат/Сад”, „Ваал” на Брехт и „Майка Кураж и нейните деца”; поставя „Трамвай Желание” и на Arena Stage във Вашингтон. Режисира телевизионни поредици и филмите Не безпокойте (Don't Disturb!, 1990), Войцек (Woyzeck, 1994) и Момчетата на Уитман (The Witman Boys, 1997). Сас е режисьор и на документален филм за Фондацията на Стивън Спилбърг, създадена в памет на жертвите на Холокоста – Очите на Холокоста (Eyes of the Holocaust, 2000), който е представен на Лос Анджелиския еврейски филмов фестивал.
Филмът Войцек печели 20 награди от участието си в 55 международни филмови фестивали из цяла Европа, включително Наградата на Европейската Филмова Академия (FELIX) за най-добър нов европейски филм в Берлин и Специалната награда на журито в Бергамо; Момчетата на Уитман обикаля 50 международни фестивала, представен е в официалната селекция на Кан и печели няколко награди, включително за най-добра режисура на Московския международен филмов фестивал и Голямата награда на фестивала в Гент; Не безпокойте(Don't Disturb) получава наградата за най-добра режисура на фестивала в Богота, Венецуела, и е обявен за най-добър филм в Братислава. Янош Сас е сред 10-те световни „изгряващи надежди” в режисурата, обявени от фестивала в Сънданс и сп. „Variety” през 1998 г.
Най-любимият му филм е Матрицата. Обожава да чете – на унгарски и английски. Участва в състезания по стрелба с лък – това е едно от хобитата му, както и писането на софтуер, тъй като се е занимавал с инженерен дизайн и много обича да създава неща, да работи по различни проекти. „Записвайте всичко, което ви хрумне, подреждайте ги и им хвърляйте по един поглед от време на време. Ако една и съща идея се появи на няколко пъти – напишете сценарий по нея. Хубаво е да имате и финанси – това ще направи писането забавление!”
Филмография
2007 - Opium: Diary of a Madwoman
2000 - Eyes of the Holocaust
1997 - The Witman Boys
1994 - Woyzeck
1990 - Don't Disturb!
|
|
|
|
Дорон Еран
Известният израелски продуцент на повече от 35 филма и режисьор Дорон Еран е роден на 20 юни 1955 г. в Тел Авив. В творческата му биография наред с пълнометражните филми са и над 40 телевизионни драми, както и документални филми за националния и международни пазари. Много често работите му са селектирани и номинирани на големи международни фестивали – Gods Sandbox(награда за най-добър филм на Международният филмов фестивал в Манчестър, най-добър режисьор на Филмовия фестивал във Върмонт, специалната награда на журито на Уърлдфест в Хюстън), White Night (участие в Петнайседневката на режисьорите в Кан и Награда на младото кино на Фестивала в Кан), Burning Land (представен на Международния фестивал в Берлин, Награда на критиката на филмовия фестивал в Торино, Италия), Beyond The Walls II (Награда за най-добър актьор на Филмовия фестивал във Валенсия, Испания), Overdose (Награда за най-добър актьор на Филмовия фестивал в Пекин, Китай), Back To Freedom (специална награда на филмовия фест „Cita Del Vasto”, Италия, награда за най-добър чуждоезичен филм за Ingil на фестивала „Figuera De Foz”, Португалия), Dawn – представян на филмовия фестивал в Берлин, Flash - участвал на филмовия фестивал във Валенсия, Испания, Stalin's Disciples – в програмата „Особен поглед” на фестивала в Кан, Франция.
Освен работата си в света на киното, Дорон Еран създава списанието „Good News”, което се фокусира върху позитивните страни на обществото, науката и изкуството. Като член на израелската асоциация на периодичната преса, а също и като писател, той издава романа „Самота зад камерата” ("Loneliness Behind the Camera" - 1999) и ценната академична книга „Да бъдеш продуцент” ("Being A Producer" - 2002), която се използва като учебно помагало за кино и телевизионните специалности в Израелските университети и колежи. Сред многото награди, които притежава г-н Еран, са „Excellence” - награда на Международния форум на Новото Кино, в Калкута (2002 г.); Наградата, присъдена от Общността за търговия и индустрия, за специален принос като импресарио в Израелското кино и телевизия. Дорон Еран е основател и в продължение на две последователни години е бил директор на Международния Филмов Фестивал в Ашдод (на брега на Средиземно море, южно от Тел Авив).
Филмография
Избрана филмография – продуцент
2007 - Wild Dogs
2006 - A Wedding Film
2005 - Days of Love
2003 - To Be a Star
1998 - Primal Justice
1996 - White Night
1993 - Overdose
1993 - Strangers in the Night
1990 - Where Eagles Fly
1986 - Stalin's Disciples
1983 - Fun Forever
Филмография – режисьор
2006 - A Wedding Film
2004 - God's Sandbox
1990 - The Voice of Ein Harod
1986 - Flash
|
|
|
|
Момчил Карамитев
Момчил Карамитев определя сам себе си като „гражданин на света”. Когато е 9- годишен за първи път се качва с майка си и сестра си на "Ориент експрес" от Централна гара София за Париж. И споделя, че още тогава е разбрал как навсякъде по света, независимо от националността или цвета на кожата, хората са обичащи или мразещи. В Съединените Щати актьорът е познат като Макс Фрийман. Роден на 25 октомври 1960 г. в София, синът на Апостол Карамитев и Маргарита Дупаринова естествено поема по стъпките на родителите си. От малък участва в ученически пиеси. Той учи актьорско майсторство в НАТФИЗ, около година след дипломирането си през 1986 г. е в Кърджали и печели конкурс в Младежкия театър – там работи в продължение на 4 години. Впоследствие печели стипендия за престижната, елитна Academia D'Arte Dramatica Silvio D'Amico; след това продължава със специализация по режисура в частен университет в Рим, дипломира се с филм по разкази на Уди Алън и асистира на Фелини по филма „La Voce della Luna”. През 90-те години Момчил Карамитев учи кинодраматургия в Ню Йорк. Първата му роля е в Опасен чар през 1984 г., участва във Време разделно на Людмил Стайков, Само ти сърце, 1952 Иван и Александра, Копнежи по белия път, Ешалоните на смъртта, Смъртта може да почака, Човек на паважа, в испанския филм Дали, в италианския Racket, както и в Приятелите на Емилия на Людмил Тодоров. За известен период от време Карамитев работи в БНТ, след това заминава за Лос Анджелис. Актьорът получава прекрасни отзиви във „Варайъти”, „Лос Анджелис Таймс”, „Боксофис Магазин” за изпълнението си в The Insurance. Участва и в епизоди на телевизионната поредица Стар Трек: Ентърпрайз (2003 г.), на шоуто „Bones”, във филма Hit Me. Момчил Карамитев има повече от 90 роли в театрални постановки, работи като сценарист и продуцент. В момента той участва в италианския сериал Un Caso Di Coscienza 4 на режисьора Луиджи Перели, работи като режисьор върху един документален филм и има два проекта за игрални филми. Карамитев живее и работи в Лос Анджелис, Калифорния. |
|
|
|
Елена Йончева
Елена Йончева е журналист на свободна практика със завидна биография. Автор е на многобройни документални филми, заснети в горещи точки по света – била е в центъра на конфликтите в Косово, Алжир, Чечня, Израел, Афганистан, Ирак, Венецуела, Колумбия. Елена Йончева е родена през 1964 г.; в годината, когато пада Берлинската стена, завършва с отличие телевизионна журналистика в Московския държавен университет „М.В.Ломоносов”. Започва работа в БНР, впоследствие стажът й в Българската национална телевизия е впечатляващ – до 1999 г. тя е репортер и редактор в седмичното политическо предаване „Панорама”; създател и автор е на рубриката „Репортер”. В продължение на две години работи в ежедневната информационна рубрика на Канал 1 - „Екип 4”. Елена Йончева завършва специализации в Оксфорд, BBC - Лондон и Кардиф и в Съединените щати - The German Marshall Found и United States Information Agency. Между 1998 и 2000 г. тя е лектор по разследваща журналистика в Нов български университет; през 2000 г. създава продуцентската компания „Authors TV” и продължава да работи като автор и продуцент по телевизионни документални филми. От 1995 до 2000 г. тя получава редовно наградата за най-добър телевизионен репортер в България. Сред програмите, привлекли изключително внимание и интерес от страна на телевизионните зрители, са документалните филми Сараево, Изборите в Русия – кой каза Перестройка?, Новите цветове в Южна Африка, Босна 95 – последното лято на войната, Белите вълци, Руско танго, Добре дошли в Афганистан, 10 дни в Косово, Япония – портрет на една нация, Ирак – 21-ят ден, Украйна – оранжевата революция, документалната поредица Общи граници в шест части, заснета в България и Великобритания, Ирак – две години по-късно, Азербайджан – голямото предизвикателство, Азербайджан – петролната революция и много други. |
|
|
|
Стефан Арсениевич
Стефан Арсениевич от малък знае, че ще се занимава с кино. Докато другите деца разказват как искат да станат лекари или пилоти, неговата мечта е да бъде актьор. Стефан е роден в Белград през пролетта на 1977 г. Учи философия и известно време работи като журналист; завършва филмова и телевизионна режисура във Факултета по драматични изкуства в Белград и от 2005 г. преподава там като асистент. Той е един от основателите на продуцентската филмова къща „Art & Popcorn”. Късометражните филми на Арсениевич печелят повече от 30 международни и национални награди, включително „Златна мечка” в Берлин, Награда на Европейската филмова академия и номинация за „Оскар” – за късометражния Торсио през 2003 г. Стефан Арсениевич е режисьор на новелата Fabulous Vera в успешната копродукция, филмът-омнибус Поколение: изгубени-намерени (2005 г.) Неговият пълнометражен филм Любов и други престъпления беше показан за първи път на Берлинале 2008, а през март спечели наградата за режисура на 12-ия Международен София Филм Фест. Режисьорските му умения зад камерата бяха наградени и на международните фестивали във Висбаден и Бурса, филмът беше определен за най-добър при представянето му в Нови Сад и на фестивала в Тбилиси, и получи наградата на публиката на фестивала в Линц. Най-голямата мечта на Арсениевич е да прави филми. Той познава вкуса на успеха – „измамен е, подобно на виното – трябва да внимаваш, за да не успее да те опияни.” За него най-въодушевяващата част в един киноразказ е сътрудничеството с актьорите; когато работи, той има чувството, че прави нещо различно и много честно. |
|
|
|
