|
|
В ролите:
Роберто Бенини , Джои Лий , Синке Лий , Стийв Бушеми , Иги Поп , Том Уейтс , Исак де Банколе , Кейт Бланшет , Алфред Молина , Стийв Кугън , RZA , Бил Мъри |
|
Продукция:
Smokescreen Inc. |
|
|
|
Кафе и цигари Coffee and Cigarettes Кафе и цигари |
|
САЩ ,
2003, 95 min, черно-бял |
|
|
|
Вдигащ гореща пара и овкусен с точното количество сметана и захар, Кафе и цигари на Джим Джармуш кръщава лошите навици с хубави имена. Филмът се състои от 11 портрета, написани и режисирани от иконата на независимото кино в периода от 1986 г. насам, които накрая биват сглобени в едно изненадващо съгласувано цяло. Тази сухо комична ода към губенето на време над поредната чаша издига чесането на езици в арт форма. Роберто Бенини и Стивън Райт (дали е възможно да се измислят двама души, по-неподходящи да седнат заедно на обяд?) изпадат в печални недоразумения помежду си и я докарват дотам, че си разменят самоличностите, докато RZA и GZA от клана Ву-тан обсъждат алтернативната медицина с Бил Мъри, който се представя за келнер, докато се налива с колумбийско вино направо от каната. Иги Поп и Том Уейтс се препъват из неудобни мълчания и скърбят заради факта, че в джубокса на техния ресторант няма нито една тяхна песен; Джак и Мег от „Уайт Страйпс” експериментират със спиралата на Тесла; Кейт Бланшет играе себе си (в известен смисъл), както и отчуждената си братовчедка при една среща, в която двете преливат от неприязън една към друга; а Исак де Банколе – свое готино превъплъщение със слънчеви очила и строен костюм, се опитва безуспешно да убеди най-добрия си приятел, че наистина, ама наистина няма проблем. В най-запомнящия се епизод от филма превъзходните английски актьори Алфред Молина и Стийв Куган страхотно смешно се подиграват със статута си на знаменитости. Заснет разнообразно от Том Дичило, Фредерик Елмс, Елън Кюра и Роби Мюлер – като техните блестящи черно-бели изображения съвършено допълват безизразния поглед на Джармуш, – Кафе и цигари е необикновен, обичлив (особено към бившата суперзвезда на Уорхол Тейлър Мийд) и далеч не толкова смъртоносен, колкото съчетанието, поднесено в заглавието.
Стивън Дженкинс
|
|
Джим Джармуш |
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
|
|
1980 Постоянна ваканция |
1984 По-странно от Рая |
1986 Кафе и цигари |
1986 Извън закона |
1989 Кафе и цигари ІІ |
1989 Мистериозният влак |
1991 Нощ на Земята |
1993 Кафе и цигари ІІІ |
1995 Мъртвец |
1997 Годината на коня |
1999 Дух-куче:Пътят на самурая |
2002 Ten Minutes Older: The Trumpet |
2003 Кафе и цигари |
2005 Прекършени цветя |
|
|
|
|
|