Трудно е да се каже дали бургаската публика има предпочитание към определена кинематография, но със сигурност може да се твърди, че тя харесва стойностното кино, филмите с послания и изказност, които стоят над масовия потребителския вкус.
Общо 18 конкурсни заглавия зрителите оцениха по шестобалната система, като крайният резултат се оформяше с отчитане и на броя на гласувалите.
Най-високо в скалата на зрителския вот остана „Четецът” /САЩ, Германия/ на Стивън Долдри с 5.75 и филмът заслужи статуетката „Сребриста чайка”, дело на скулптора Никола Станчев.
След като дълго време на втора позиция се задържа щатският „Милк” на Гюс ван Сант /5.53/, изненадващо в предпоследния ден на фестивала филмът бе изпреварен от руския „Изчезналата империя” на Карен Шахназаров, който събра отличната оценка 5.61.
Любовната история, разказана живо, емоционално и комуникативно, чудесно уловената атмосфера на 70-те на миналия век, позната и у нас с плочи на „Ролинг стоунс” и „Бийтълс”, с дънки и китари, очевидно много допадна на публиката, която оцени и закачливите препратки към съвремието.
На четвърта позиция остана „Снимки в Палермо” /Великобритания, Германия/ на Вим Вендерс /наградата на община Бургас/ с 5.50, на пето място се нареди копродукцията от Босна и Херцеговина, Германия, Франция „Сняг” на Аида Бегич с 5.34, а шести в списъка влезе „Турнето” /Сърбия, Босна и Херцеговина, Хърватия/ на Горан Маркович, който събра зрителско одобрение за 5.28.

На концерт на Боб Дилън в Берлин режисьорът ще получи статуетката „Сребриста чайка” от Стефан Китанов


„Ало, ало, наистина ли? Това е фантастично! Поздрави за всички!”, възкликна радостно големият режисьор, сценарист и фотограф Вим Вендерс в изненадващ телефонен разговор, който Стефан Китанов проведе от сцената на кино „Тракия” в петък вечерта. Директорът на „София филм фест” дойде в Бургас за закриването на 7-ото му морско издание и не се стърпя да позвъни на приятеля си, след като чу, че филмът му „Снимки в Палермо” получава наградата на община Бургас.
Неподчиняващ се на предварителни сценарни разчети, с артистично волнодумие Кита разказа за дните, прекарани в Ковачевица с Вендерс и как точно получил от него билет за концерта на Боб Дилън в Берлин. И как именно тогава, след по-малко от месец, ще връчи лично статуетката „Сребриста чайка” и дипломата, в която пише, че журито на 7-ия „София филм фест на брега“ присъжда наградата на режисьора с мотивацията, че е сътворил великолепно философско киноесе на тема „Живот и смърт”.
Другото вълнуващо отличие – любим филм на публиката, отиде при „Четецът” в лицето на режисьора Стивън Долдри, който събра най-висока оценка по шестобалната система – 5.75. Провокиран шеговито от кмета Димитър Николов да каже къде и кога ще зарадва Долдри, Китанов охотно поде следващата история – как се събирали все Стефановци /Вълдобрев, Командарев, Москов/ да играят табла в Дома на киното и как на Стефановден пък ставали още по-големи купони и така обеща, че ще покани съименника си Стивън Долдри да сподели емоцията с тях и ще му връчи статуетката...
Бургаската „Сребриста чайка” зарадва и младата режисьорка Надежда Косева за филмчето й „Омлет”, събрало зрителското одобрение в конкурса за късометражно кино на „Jameson”. Ангажименти в София попречиха на Надя да присъства на церемонията, затова отличието получи Светла Цоцоркова, която изпълнява главната роля и която тия дни беше в Бургас заедно с колегите си Димитър Сарджев и Диян Загорчинов, за да правят филм за учителя си Георги Дюлгеров.
За пръв път тази година извънредна награда даде областният управител Любомир Пантелеев. „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа” на режисьора-сценарист Светослав Овчаров заслужи отличието заради „дързостта, с която представя срещата на Хемингуей с една непозната за него и за зрителите България”.
На малкия подиум пред екрана в кино „Тракия” се качиха още кметът Димитър Николов, шефът на сдружение „На брега” Борислав Чакринов, доброволците от комисията по преброяване на зрителския вот, част от екипа на софийския фестивал. Скромни, тихи и почти анонимни, в залата пак бяха ентусиастите, които работеха със субтитрите така, че да няма гафове при прожекциите. Всяка вечер Слави Георгиев, Мария Андреева и Янко Славов – новото попълнение в екипа, действаха професионално и енергично, така заслужиха уважението на публиката и благодарствените думи на проф. Дюлгеров от сцената.
След поздравленията и бурните аплодисменти, съпътстващи всяка подобна церемония, светлините в салона угаснаха и публиката се потопи в света на Радичков и Дюлгеров – прожектиран бе новият български филм „Козелът”. Първият епизод изтръгна възклицания – красивата глава на дългокосместия козел в крупен план оглежда отвисоко бругаското пристанище. И какво вижда там? Ексдиригентът на духовия оркестър Йордан Караиванов, певици от СОУ „Добри Чинтулов”, Христо Димитров-Хиндо като мафиот, кап. Тошко Топузов като кмет на града, Стойчо Димов от пристанището, адвокатката Анна Ковачева, учителката Лидия Инджова и още неколцина бургаски приятели на режисьора в кадър, като посрещат слизащите от кораб чуждестранни певици.
После следва историята – тромпетист-патриот, измамен от апартаментната мафия, намира изоставената къща на дядо си, сред чудната красота на Родопите, където получава важни житейски уроци за любовта и истинските ценности. Срещата му с жена от друга култура го препъва в собствената му доскорошна нахаканост и непоколебима идентичност. Динамичното темпо с музика, бяг на брадат козел, влуден иманяр и жизнено-остроумен диалог страшно се хареса на публиката, която на места избухваше в смях.
„Благодаря, че ви има, за да издигате българското кино”, „Браво, чуден филм” – това са само част от импулсивните поздравления към режисьора Георги Дюлгеров, който на финала пресече салона и фоайето на киното бавно, спиран на всяка крачка от съгражданите си.
Специално за премиерата в Бургас дойдоха продуцентът Владимир Андреев, композиторката Мира Искърова, актьорите Иван Савов, Любов Любчева и Анджела Родел, която очарова публиката не само със сценично присъствие, но и с хубава странджанска песен, изпята от сцената.
В момента Иван Бърнев е на снимки в Ново село, Видинско, където е едва в началото на 7-седмичния снимачен период на новия игрален филм на Ивайло Христов „Къща без прозорци“. Участието му там не му позволи да се присъедини към групата на актьорите от „Козелът“. Обаче само физически, иначе - емоционално и по дух, актьорът си беше направо в Бургас.
„Съжалявам, че ме няма при вас, защото знам как минават прожекциите. Въпреки кофти разпространяваното българско кино, публиката в Бургас има усет към него, очаква го с нетърпение и реагира адекватно на заложеното от режисьора, успява да разчете и най-сложните му кодове. Много уютно е в Бургас, знам как правите фестивала и сега ви пращам ей така, по телефона, едно далечно речно настроение. Ще духна една вълничка от Дунав и тя ще ви го донесе“, ведро прозвуча Бърнев.
Поради големия интерес към „Козелът“ лентата бе въртяна втори път късно вечерта, което силно зарадва продуцента Владимир Андреев. В момента той все още е в процес на договорки кой и как да разпространява лентата.
7-ият „София филм фест на брега“, показал в продължение на 9 дни 30 игрални, документални и анимационни филма, завърши с танци и много музика. Китарата на Кита този път бе допълнена с гайдата на Росен Поборников, песните на Анджела Родел и жизнерадостната стъпка в стил „кумбия“, чиито уроци на мексиканката Летисия Виляреал мнозина се опитваха да усвояват.


Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Анджела, ти си самото олицетворение на пълноценно реализираната жена – учиш, работиш по докторантурата си, имаш прекрасен глас, оказа се, че си и актриса, без да си учила за това, майка си на малката Керана. И си много смела, нищо не те спря и доведе в Бургас двумесечната си дъщеричка. Вярвай, хората тук оценяват жеста ти.

Още като ми каза Дюлгеров, че ще имаме премиера в Бургас, не съм мислила много, знаех, че трябва да тръгна. Беше ми нужна само жена да ми помага, докато аз съм в киното. Много благодаря на Соня, която остана няколко часа при детето, прояви изключително внимание и аз бях спокойна през цялото време.

Какви песни пееш на Керана, защо я кръсти така, това е типично странджанско име?

Майка ми се казва Кендра, едно нетрадиционно име, кръстена е била на дядо ми Кен. Аз исках да звучи близо до това, но да е българско и така избрахме със съпруга ми Керана. Всичко й пея, на български и на английски. Говоря й на двата езика, но тя е още толкова мъничка...

Една от най-вълнуващите сцена във филма е тази в кладенеца, любовната. Много красиво е заснета. Как всъщност стигна камерата до вас? И как така си допаднахте с Иван Бърнев за песните, ти ли го учи?

Приятелите все ми викат, ти много така любовно действаш... Нищо обаче не съм усетила, такова притеснение! Как да се целуваш с мъж, като отстрани те гледат още поне 2-3-ма – операторът, асистентът, режисьорът... Специално където сме с Иван Бърнев, кладенецът е декор. Беше отрязан от едната страна и там беше камерата. Всичко това го измисли и направи художничката Ванина Гелева. Истински е само кладенецът, където влиза Анани – Красимир Доков. А Иван наистина може да свири на тромпет. Оставяхме го да си свири, музиката да излезе от душата му и тогава аз започвах да пея.

Какво следва сега, би трябвало да имаш увереността, че добре стоиш пред камерата и да приемеш ново предизвикателство?

Не знам още нищо за друга роля. Сега гледам детето, работя върху докторската си тема „Българско народно пеене”, която ще защитавам в Лос Анджелис. Мисля да кандидатствам там, но не знам какво ще се получи, първо да завърша докторантура пък тогава – ще видим...

Ките, пак ни изненада приятно, успя с жива връзка да приобщиш Вим Вендерс към Бургас. Как прозвуча по телефона той?

Много хубаво му стана, честно. Този филм, „Снимки в Палермо”, е много важен за него, изповеден. Когато го показа в Кан миналата година, публиката много го хареса, полудя по него, но критиката го съсипа. Критиците поискаха той да го свие с 12 минути, да го премонтира и оттогава насам все е на прицел. Затова исках да чуе как се е приел тук и как журито с председател проф. Георги Дюлгеров го е оценило.

Бях чела, че Вендерс обича пристанищни градове, не може да не си знаел. Защо тогава го заведе да види планинската Ковачевица?

Улавям закачката в гласа ти, но искам сериозно да ти отговоря. Вим беше тук със съпругата си Доната, която е голям фотограф. Имаха специални интереси да снимат и това беше мястото. А пък нали бъдещето е пред нас, можем да си помечтаем за следващото им гостуване...

Отново идваш с китарата, което виско оценявам. Вярвам, че го правиш не само защото е минало напрежението в София, че фестивалът там е закрит, но какво още?

Приобщили сте ме към вашето киносемейство. Чух, че така е казала и Летисия от Мексико, усетила е емоцията. Ценя екипа в Бургас, виждам усилията, които влага, усещам празничната атмосфера, изненадите за публиката. Специални поздрави на кмета Димитър Николов, който каза, че обича да ходи на кино. Имам и други покани за него...

С 2 прожекции на „Козелът“ закриваме филмовата фиеста

На специална церемония довечера връчват статуетките „Сребриста чайка“



Актрисата Анджела Родел в петък пътува към Бургас за представянето на филма „Козелът“, където играе първата си роля в киното. С него официално се спуска завесата на 7-ия „София филм фест на брега“, държал на емоционални висоти киноманите в региона.
Американката, която е женена за поета и кавалджията Иван Христов, говори хубав български и пее вълшебно български народни песни, не устоя на желанието си да се срещне с бургаската публика и предприе пътуване с двумесечната си дъщеричка Керана. Докато майката обира зрителските овации и дава интервюта, за пеленачето ще се грижи специално наета детегледачка.
Актьорите Любов Любчева, Красимир Доков и Иван Савов, изпълнители на другите главни роли във филма на Георги Дюлгеров, също пристигат за среща с морската публика. Поради силно сгъстената си програма, за съжаление, няма да може да дойде Иван Бърнев, който вече 2 пъти е бил гост на фестивала в предишни издания – с „Лист отбрулен“ и с „Обслужвах английския грал“.
Специално за премиерата край морето пристигат още продуцентът Владимир Андреев и композиторката Мира Искърова. Към екипа от бургаска страна ще се присъединят момичетата от СОУ „Добри Чинтулов“, водени от музикалния педагог Росен Поборников, които участват в началните епизоди на филма. В кадър са и музикантите от духовия оркестър, дирижиран от доскорошния им ръководител Йордан Караиванов.
Кой ще получи статуетката „Сребриста чайка“ и как е замислена церемонията по закриването на кинопразника ще стане ясно в 19.00 ч. На финала традиционно ще присъства и Стефан Китанов, директор на „София филм фест“, към който принадлежи бургаският филмов купон.
От 17.00 ч, преди официалното закриване, ще върви прожекцията на гръцкия „Поправката“. Разказът е за мъж, който излиза от затвора и се опитва да намеря мястото си в обществото. Филмът поставя въпроси за вината и опрощението, за запазването на човешкото достойнство, за липсата на етническа толерантност. Режисьорът Танос Анастопулос, който е и съсценарист, е постигнал универсално звучене на лентата чрез отсъствието на патос при разностранно представения герой.
За нетърпеливите зрители, които не са успели да си купят билети за първата прожекция на „Козелът“, има втора от 21.30 ч. Ценните листчета по 6 лева се продават на касата на театъра, а вечерта - и в киното.

Зрителският вот до момента

1. Четецът, реж. Стивън Долдри – 5.75
2. Милк, реж. Гюс ван Сант – 5.51
3. Снимки в Палермо, реж. Вим Вендерс – 5.44
4. Сняг, реж. Аида Бегич – 5.33
5. Турнето, реж. Горан Маркович - 5.27
6. Кумбия кайера, реж. Рене Виляреал – 5.25

Тази година крайното класиране ще бъде подредено, след като се вземе предвид и броят на гласувалите. На всеки десет зрители, подали своя вот, ще се прибавя по половин стотна към оценката.

Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Бургас беше отворен град, много различен от останалите, днес архитектурата му е скапана, както навсякъде у нас


Няма актьор като Руси Чанев в нашето кино – респектиращо дисциплиниран, когато има роля, в която е потънал целият; хулиганстващ и своенравен на терен, ако нещо не се връзва с представите му за образа; волнодумен импровизатор на маса, докато опитва марково бяло вино и тежки рибни специалитети. Може да завърти спомен отпреди 30 г., да го прекара през съвремието и така да го разкаже, че познавачите да останат удивени – било ли е, или не е било...
Роденият и израснал в Бургас актьор дойде тук преди няколко дни с режисьора Светослав Овчаров за представянето на „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, включен в афиша на „София филм фест на брега”.
Екранната история се базира на факта, че на 18 октомври 1922 г. никому неизвестният американец, преди още да стане световна знаменитост, минава през България като военен кореспондент. Овчаров е открил документа за това пребиваване и се опира на него, като съчинява сюжета. В една дъждовна нощ от “Ориент експрес” свалят на малка гара болен чужденец. Първият човек, когото мокрият до кости мъж съзира в полумрака, е началникът на гарата – надянал черна мушама с качулка, мрачно и враждебно изпод вежди го гледа Руси Чанев.

Г-н Чанев, известно е с какъв педантизъм подготвяте ролите си. Затова е любопитно да кажете какво и колко време ви отне, за да навлезете в образа на началника на гарата, който е очевидно човек с разностранни умения – от чисто професионалните задачи, свързани с окачването на фенера, до правенето на вино и магии... А цитира и поговорки на турски.

- Да, и хашиш дори събира и знае как да го използва. От него се научих, той е главният виновник да произведем във филма това хубаво вино мавруд, което до този момент само съм виждал как става – едни жени, задигнали поли, тъпчат ли тъпчат джибрите, а очите на мъжете все в краката им... В кръга на шегата, и на Крис, американския актьор, му се отвориха очите за хубавото българско вино. За подготовката си намерих пълна подкрепа у Светльо /режисьорът Светослав Овчаров – б.а./, с когото дълго престояхме в народната библиотека. Какво ли не четохме, какви ли не стари текстове и снимки си разпечатвах, за да ги имам и да се стремя да съм по-близо до тях, да са по-истински нещата. Разписание на влаковете, как се окачва фенерът, какво трябва да е мазето на една гара. Аз настоявах да си го подреждам сам, да не ми се бъркат реквизиторите и художниците, защото според тях една тиква, за да се вижда, тя трябва да е в кадър, един чук – също, нямало значение, че висят неестествено някъде горе. Но обикновено тиквите си ги редим на пода, нали? И поисках нещата да са ми свободно разпиляни.

- Как работихте с дебютантката Гергана Плетньова и чужденеца Крис Хайслър?

- Разбирахме се нормално. Специално с Крис нямаше дори нужда от преводач, защото ние, актьорите, владеем други средства за общуване. Той разбра, че аз съм човек с опит и ми се довери, усещах уважение към мен и очакване да му покажа основни неща. Няма да забравя първата му нощ на снимки. Ние сме в едно село по линията Свищов – Левски и той трябва да падне от влака, буквално го изхвърлят, а отгоре му вали обилен дъжд. После каза какво си е мислел – ле-ле, как съм попаднал тук, какво търся?... Докато бяхме в хотела в Свищов, много му беше чудно как така се намираме в България, а на отсрещния бряг е Румъния! Американците имат доста обща идея за Европа, някак не могат да си представят, че на този малък континент съседстват десетки държави.

А как тръгнахте към озвучаването на образа на козела в едноименния филм на Георги Дюлгеров? Кое е различното в подхода към човешките персонажи – все пак, макар и одухотворен, козелът е животно?

- По отношение на овните, козлите и тъй нататък Дюлгеров отдавна ме е въвлякъл в тази интрига. Още от „Мера според мера”, там пак имаше коч, който действа. Има у тоя режисьор явно някаква любов към животните, нещо специално... Чувам, виждам преди време, че започва да прави нещо, някакъв филм на име „Козелът” се върти в пространството, разбирам с кого пишат сценария – Кристин Димитрова, и си казвам, от тая работа ще излезе нещо. Радичков при всяко положение не е автор, който може леко така да се подмине. И ми казва режисьорът един-два пъти – ти нали ако се наложи, ще дойдеш един ден да направиш един глас... Съгласявах се, а на себе си си викам – е да де, гледал съм сивита на големи американски актьори, там пише, че еди-кой си е гласът на еди-кой си. Те си го правят хората това, аз какво се тегля, пак ще си имам почитатели... Том Ханкс нали озвучава, Джон Траволта нали и той... И пак си викам - какво става, бе, братче, тука нещо изостанахме по тоя въпрос. И взимам бързо да чета пустия му „Козел” от Радичков да си припомня за какво беше. Пълна грешка! Нищо общо няма филмът с тази история. И аз се подготвям за диалог, защото козелът е съпътстващ характера на главния герой. И на мене все повече ми се струва, че не е толкова радичковско, а по-скоро хайтовско всичко, но няма да издавам повече. А когато Дюлгеров ми показва филма, то пък излиза съвсем по-друго. Накрая седнахме и си говорихме за това животно – откъде идва, каква му е задачата, има ли изобщо такава...

Почти няма филм, в който играете, да не попаднете под „сценарна зависимост”. В момента на терен е „Зад кадър”, идеята за който е отдавнашна, текста сте го писали вие, режисьорът Светослав Овчаров и вдъхновителят Христо Тотев. Има ли доминираща фигура сред авторите?

Е, не може така да се дели, макар че... Първи ние имахме вариант с Тотев, който беше отхвърлен на сесия от комисията, определяща държавната субсидия. После се намеси Овчаров и ето го филма – снима се. По това може да се разбере кой е отличникът, който ни е прекарал нагоре.

Преди няколко месеца, тъкмо когато проектът застана на старта, името на Тотев бе огласено в ония списъци, за сътрудниците на ДС. Това не повлия ли върху същината на разказа, нанесохте ли поправки?

- Не. Нямаше промяна. Във всеки случай, моето мнение е, че ако има нов момент, той не влиза в обсега на този човек, на героя. Защото става дума за персонаж, който не е точно този. Това не е документален филм за даден човек, а игрален, свободна валенция, с главен герой оператор. Образът е изграден на базата на тези неща, включително и това „разкритие”, но без да ни повлияе. Ако някой иска да довършва такива работи, да ходи другаде, да мисли нов варинат. Това ще е различен филм.

На шега или несъвсем вървят едни коментари, че Руси Чанев не си идва в Бургас и едва ли не има някакво напрежение, конфликт. Вярно ли е, възможно ли е да не стоите зад каузата Бургас?

- Не, шегувам се, като казвам, че не ме интересува... Имам много колеги съграждани и с тях си имам такава една приказка, за патриотичната принадлежност към родното място. Връщам се, разбира се, но не се обаждам непременно на пресата.

И правилно, не е необходимо! Като изключим спомените за кино, към какво се връщате с умиление, кое събужда сетивата ви за минали събития, хора, къщи?

- Конкретен спомен за секунда не мога да го нацеля, но самият град е у мене, постоянно го нося. От онова време - самата атмосфера, улиците, архитектурата, хората, идващи отвън, различни марки цигари, ние си събирахме кутиите. Имаше нещо такова, магично – например, слушането на радио Истанбул, директно тогава... Гърмеше музика от всяка къща. Като минеш на обект, после си слушаш темата, докато вървиш по улицата. В онова време тия западни песни, на „Бийтълс” и други, трудно можеха да се чуят другаде. Времето на магнетофоните не беше дошло още. Един отворен град, не знам дали европейски, но спрямо останалите български се отличаваше ярко, включително и от Варна.

А сега, как е сега?
- Днес не го познавам толкова отблизо, просто не съм вътре.

А архитектурата, поне се вижда?

- Шибана, скапана, както е навсякъде.

"Бургас ме зареди с меланхолия, това състояние, което много обичам", каза френският режисьор и музикант

„Малко съм изморен и изглеждам меланхоличен, но това е състояние, което обичам. Какво съм видял във вашия град? Прекрасната светлина в Морската градина. Но всичко е субективно, дори в боклукчийската кофа може да се открие нещо хубаво, зависи от гледната точка. Красотата на един град не е в декора. Един град може да е туристически и да е привлекателен, но нищо няма да струва без хората. Красивите моменти, които човек преживява, където и да е, това остава“, каза вчера на пресконференция в Бургас артистичният, импулсивен, никому подобен и безкрайно съзерцателен Зигфрид, който бе гост на седмото издание на „София филм фест на брега“.
Филмът му „Санса“, едно пътешествие по света между музика и жени, бе приет разнозначно от публиката. Лентата е реализирана за близо 4 г., с много малко пари, с камера на рамо. Базирайки се на собствената си сетивност, Зигфрид е пропътувал през Европа, Азия и Африка. Според автора филмът не носи конкретно послание, а всеки човек сам би трябвало да си го открие, както усеща нещата.
В Бургас някои зрители признаха, че скуката ги е налегнала още в първите минути, не са могли да издържат на експерименталното начало и са напуснали залата, други пък, видя се, бурно аплодираха режисьора в многоцветни одежди, когато се появи на сцената в кино „Тракия“. Непредсказуем и подвластен на емоциите, Зигфрид пресегна ръка до една от кошниците и изненада с цвете преводачката Добрина Маринова.
Малко по-късно той, сменяйки виолончелото с рояла, зарадва меломаните с концерт след полунощ в пиано бара „Тен фингърс“, където буквално изля от сърцето си своята уникална музика заедно с Маркос и Кристоф, който пък свири на саксофон, без да го е учил в университет.
След убийствените импровизации с народната певица Янка Рупкина на закриването на „София филм фест“, състояли се преди няколко дни в столицата, Зигфрид призна, че българските гласове са изключителни и не е далеч от мисълта да направи нещо в тази посока. Това, което обаче най-много си мечтае напоследък, е да свири с филхармоничен оркестър.
„Аз съм музикант, пътувам и свиря. Завършил съм консерватория в Париж, а киното ми е хоби. Надявам се всеки ден да бъда щастлив, защото няма по-хубаво нещо от това да се радваш на простите неща в живота. Ето, разхождам се по улицата, гледам децата и бабите как се грижат за тях, после минава хеликоптер, прелитат 4 птици и едно летящо килимче... После отивам на пазара, купувам домати, цигари, а после влизам в кафенето. И Иво казва – хайде да вървим на пресконференция, където ще си говорим за живота“. Така необичайно гостът разказа „сценария“ на вчерашната си бургаска утрин. След като изпиха поредното си кафе в бистро „Хеликон“, Зигфрид и компания се отправиха към Пловдив.
Днес киномаратонът продължава с поредната серия късометражни филми от конкурса за „Jameson“. От 18.00 ч е филмът „Сняг“ на босненската режисьорка Аида Бегич, която представя изключително задълбочено изследване на следвоенното общество, видяно през очите на три поколения жени. Късната прожекция е на руския „Хартиеният войник“ на Алексей Герман-син – деликатна история за женен лекар, който завързва връзка с момиче, а същевременно е дълбоко покрусен от същината на професионалните си задължения.
По традиция всички филми са съпътствани с петминутна сказка на проф. Георги Дюлгеров, художествен ръководител на фестивала, реализиран от „Арт фест“, община Бургас, сдружение „На брега“, много спонсори и приятели. От първото издание на „София филм фест на брега“ вестник „Черноморски фар“ дава своята организаторска и медийна подкрепа.

Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Фестивална торта с кадър от мексиканския филм изненада художничката Летисия Виляреал



Мексикански ритми разтърсиха кино „Тракия“ миналата вечер с танцувално-заразителния „Кумбия кайера“, който е част от програмата на 7-ия „София филм фест на брега“. От името на режисьора Рене Виляреал овациите обра неговата сестра Летисия, съпродуцент и художник на лентата.
Любовната история между момиче и две момчета е показана като гонитба по улиците на типичен мексикански град. Страст и ревност, любов и изневяра, радост и мъка напояват обилно лентата, бедна откъм диалози, но мощно заредена с танци и музика, писана специално за филма. Четливият киноезик, изобилен със „значещи картинки“, символи и дори откровени цитати от приказката за Пепеляшка, компенсира липсата на текст и доставя истинско удоволствие на зрителя. Дори малкият технически проблем със субтитриращата програма не попречи на приповдигнатата атмосфера в залата.
Веднага след прожекцията емоцията от екрана се трансформира в кратка дискусия, водена от проф. Георги Дюлгеров, а после настроението преля лежерно във фоайето на киното, където гостенката ритуално разряза фестивалната торта, дар от фирма АМКО. Беше любопитно да се види как мексиканката дълго и внимателно заобикаляше ликовете на тримата герои от филма, изобразени на огромния сладкиш, и управляваше ножа с почти трепереща ръка.
„Кумбия“ е вид танц, а „кайера“ е производна на „улица“, разчете заглавието очарователната мексиканка. На пресконференция вчера тя поясни още, че навсякъде по света филмът се възприема много емоционално, хората реагирали като на футболена мач – разделяли се на две в подкрепа на единия или другия герой, дори ставали да танцуват.
Летисия разказа още за брат си Рене Виляреал, който е роден през 1958 г. в Монтерей. „Кумбия кайера“ е игралният му дебют. Историята в него е замислена първо като късометражен филм, но хора от гилдията го стимулирали да направи пълнометражен. За тримата главни герои подбрал подходящите актьори с кастинг. В процеса на работа ги наричал „мои деца“. Режисьорът е най-големият в семейството, има още един брат и три сестри. Баща е на две дъщери, едната от които учи операторско майсторство. В момента Рене Виляреал работи върху нов филм, което е и причината да не е в България.
Оливер Канту изпълнява ролята на момчето с камерата. Учел в САЩ, когато режисьорът се спрял на него. Решил, че ще го изчака да завърши, защото били нужни 2-месечни репетиции. Преди този ангажимент Канту е участвал в друг филм, много добре приет на фестивала във Венеция. Вече има зад гърба си други 3 филма, в момента играе главната роля в популярен мексикански сериал. Андул Самбрано – любовникът-строител, който мъкне тежките торби с цимент. Той е повече театрален актьор, част от пътуваща трупа, изнасяща представленията си включително и на улицата. Любопитно е, че преди снимките Самбрано е бил с дълга коса, екранната му прическа е дело на Летисия Виляреал.
Фернанда Гарсия Кастанеда – красивата Кори във филма. Препоръчал я е Оливер. По време на снимките тя е била на 18 г. Татуировките по тялото й не са истински, измислила ги е художничката като знак за принадлежност към съсловието. После девойката получила много предложения за сериали, но режисьорът я посъветвал да завърши актьорското си образование и да продължи да се обучава на театрална сцена. Фернанда го послушала и в момента трупа опит в тамошен театър, за да бъде по-дълбока и глобална в бъдещите си изпълнения.
Летисия Виляреал идва за първи път в България, придружава я сестра й Нанси, която е адвокат. „Благодаря“, „добре“, „шопска салата“ звучаха симпатично от устата на мексиканската художничка. По време на пресконференцията вчера гостенката се потопи в българския фолклор - демонстрация на гайда й направи 30-годишният Пресиян, който кара фестивалните коли за гости и е фен на всичко родно.
Сестрите толкова харесаха нашия регион, че след разходката в Несебър вчера пожелаха да останат още няколко дни. Полетът им е на 22 март, но няма да чакат дотогава – вече са информирали брат си за топлото посрещане на фестивала в София, Пловдив и Бургас.

Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Българският филм „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ получи оценка 5.06 от публиката на „София филм фест на брега“ и така се нареди на седмо място във временното класиране, което се оформя след гласуване по шестобалната система.
„Винаги досега сме си поръчвали дъжд, но този път времето в Бургас ни изненада“, пошегува се от сцената на кино „Тракия“ режисьорът проф. Светослав Овчаров по повод на това, че филмовото действие върви при обилен валеж. Миналата вечер в претъпканата зала 1 публиката аплодира още актьора Руси Чанев и продуцента Александър Методиев.
Вчера на пресконференция режисьорът разказа, че на кастинга за ролята на Хемингуей в САЩ са се явили над 170 кандидати, като филмът е предизвикал особено любопитство към България.
„Беше голямо преживяване, първият български филм с кастинг в САЩ. Бюрократичната машина там е тежка, а профсъюзът на актьорите – железен. Отначало всички се чудеха що за държава сме, след като ни няма на кинематографичната карта. В списъка обаче присъства страната Бурунди! Трябваше да бъдем много убедителни, че не сме някои самозванци, а държава с кино и култура въобще... Кастингът се състоя в Ню Йорк, на 9 улица в Манхатън, в специалната за целта 20-етажна сграда, където вървят паралелно множество такива изпити и човек може да срещне по етажите кого ли не“, разкри подробности Овчаров. За 2-3 дни той успял да се срещне с актьорите, които предварително научили част от сценария, а в следващите дни извикал за повторна среща около 15 от тях. В България се завърнал със записи на 3-4-ма актьори, гледали ги с колеги и така се стигнало до избора на двойката Крис Хайслър и студентката Гергана Плетньова. Участват още актьорите Иван Бърнев, Малин Кръстев, Стефан Мавродиев, Цветана Манева. Любопитен факт е, че преводът във филма /репликите на самия Хемингуей/ е дело на бургазлийката Елица Панайотова.
Филмът се основава на действителния факт, че Хемингуей е бил в България на 18 октомври 1922 г. Светослав Овчаров е открил тази малко известна подробност от биографията на писателя, видял е печатите в паспорта му и на тази база е написал сценария. Един разказ за сблъсъка на различни култури. Според режисьора, който е изчел огромно количество литература за живота на писателя, налице са безброй подробности за похода му из Африка, но за престоя му на Балканите не се знае почти нищо.
„Не е ясно какво е правил тук, буквално черна дупка в биографията му. Става дума за времето, когато той е напълно неизвестен като писател, знаят го само с репортажите му на военен кореспондент“, каза още Овчаров, чиято любима книга от Хемингуей е „Безкраен празник“, защото е белязана от сянката на авторовата смърт и в нея има усещане за мъдрост, каквато не открива в другите му текстове.
Филмът тръгва по екраните у нас на 20 март. Предстоят участия по световни фестивали, вървят и преговори за разпространението му в САЩ и Канада.

С отличен 5.72 драмата на Стивън Долдри „Четецът“ изскочи челно в класацията на публиката, която гледа филмите от „София филм фест на брега“. Високата оценка безспорно е израз на зрителския преклон пред възхитителната игра на Кейт Уинслет, младия Давид Крос, Ралф Файнс, пред завладяващата история за вината и прошката, за любовта и тайната, за страстта към книгите. На втора позиция остава „Милк“ с оценка 5.51, следван от „Снимки в Палермо“, който събра одобрение за 5.44.
Днес предстои среща с мексиканския „Кумбия кайера“, представен лично от сестрите на режисьора Рене Виляреал – Летисия и Нанси. Късният филм е от Турция - „Три маймуни“ на Нури Билге Джейлан, който има награда от Кан миналата година за най-добър режисьор.
Церемонията по връчването на статуетката „Сребриста чайка“ /на публикат и на община Бургас/ ще се състои на закриването на феста на 20 март от 20.00 ч преди прожекцията на „Козелът“. Поради завишения интерес към лентата на Георги Дюлгеров има и второ завъртане – от 21.30.

С оценка 5.51 публиката на „София филм фест на брега” награди американския „Милк” на Гюс ван Сант. Грабващ с документална сила и впечатляваща игра на Шон Пен като първия избран на обществен пост хомосексуалист в Калифорния, филмът поставя болезнено въпроса за правата на различните хора по цял свят.
На второ място е философската лента на Вим Вендерс „Снимки в Палремо” с 5.44, следван от сръбския „Турнето” на Горан Маркович, оценен с 5.27. Датският „Ужасно щастлив” събра 5.10, а абсурдната комедия на латвиеца Александър Хан „Лудост посред лято” зае позиция след него с оценка 5.08. „О Хортен” се нареди на шесто място с 5.00, а черно-белият микс от човешки замайвания „Кафи и цигари” на Джим Джармуш засега е под номер 7 с оценка 4.66.
С усмивки и поздравления „На добър час!“, познатите валсови ритми, папийонката на проф. Георги Дюлгеров, необичайното струпване на хора и подвижни столове в кино „Тракия“, талончета за гласуване и шумни коментари около филма на Вим Вендерс и с най-разнообразна още емоция в Бургас бе даден стартът на 7-ия „София филм фест на брега“.
Днес публиката ще види българския филм с най-дълго заглавие - „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, представен от режисьора Светослав Овчаров, продуцента Александър Методиев и актьора Руси Чанев. Любимецът на поколения българи идва в родния град след доста дълго отсъствие. Въпреки голямата си заетост около филмирането на „Хъшове“ за телевизията, миналата седмица в телефонен разговор Руси Чанев обеща да помисли и все пак успя да намери начин и време да зарадва феновете си край морето.
Французинът Зигфрид, който ще представи филма си „Санса“ /прожекцията е в понеделник/, ще пристигне с двама приятели музиканти. След срещата с публиката гостите ще се пренесат в пиано бара „Тен фингърс“, където от 21 часа се очаква голям купон, тъй като ще има жива музика – Зигфрид и компания ще демонстрират виртуозни изпълнения на клавирни, виолончело и саксофон.
За първи път в рамките на фестивала в Бургас идват гости отвъд океана. Летисия и Нанси Виляреал са сестри на мексиканския режисьор Рене Виляреал, чиято лента „Кумбия кайера” разказва за трима младежи и техните изненадващи решения, когато трябва да изберат приятели. Рене Виляреал е работил освен в родния Монтерей, още в Париж, Лос Анджелис, Мексико Сити. В „Кумбия кайера” той се подписва още като съсценарист, съпродуцент и монтажист.
Мексиканките ще се включат в рязането на поредната фестивална торта, приготвена специално за зрителите в кино „Тракия”.

Двумесечната Керана, дъщеря на българския поет и кавалджия Иван Христов и на американската певица Анджела Родел, която играе в „Козелът“, ще бъде гост на 7-ия „София филм фест на брега“. Пеленачето ще придружава майка си /или казано по-точно – обратното!/ на финала на кинофиестата, когато ще бъде показан филмът на Георги Дюлгеров.
„Керана се роди на 15 януари, тя е зачената по време на снимките, тъй че можем да я водим като част от екипа ни“, с усмивка коментира вчера режисьорът.
„Много искам да дойда в Бургас, имам страхотни спомени от лятото по време на снимките на пристанището“, с обичайната си възторженост декларира преди време Анджела. Въпреки че съпругът й е на турне в чужбина, тя не се отказва и е готова на това приключение – да вземе малката Керана в Бургас, за да не пропусне срещата с морската публика. А колкото до бебето, направена е нужната организация по неговото отглеждане, докато майка му излиза за поклон пред зрителите в кино „Тракия“.
На привършване са билетите за извънреднато прожекция на „Козелът”, която бе организирана спешно поради огромния интерес към лентата. Началото е веднага след официалното закриване на феста - от 21.30 ч на 20 март.

И тази година най-ревностните зрители, които следят отблизо програмата на „София филм фест на брега”, имат шанса да спечелят и някоя хубава книга. Играта „Вотът на публиката”, подета от книжарници „Хеликон” миналата година, е актуализирана и съобразена изцяло с филмовата книжнина. Дали ще е историята за Бенджамин Бътън, интервютата на Жерар Депардийо или някой друг текст, зависи от късмета, но и от амбицията да се включите в своеобразното състезание. Достатъчно е да дадете прогнозната си оценка след всяка прожекция на пълнометражен филм, позналият резултата или най-близкият до него за съответния филм ще спечели книга от „Хеликон”. За постоянните посетители в кино „Тракия” е известно как става това върху талона за гласуване, с който те изразяват мнението си за всеки филм.
За пръв път тази година традиционният спонсор на фестивала – фирма „Черноморско злато”, ще зарадва гостите с бяло и червено вино – шардоне и каберне, като за целта са изработени 2 вида фестивални етикета. По този повод организаторите споделиха, че за приблажаващото 10-о издание на „София филм фест на брега” готвят изложба от пълната серия вина през изминалите години.
След баничките и кроасаните на „Джейелпи”, които изненадаха зрителите в петък преди късната прожекция, във вторник предстои подслаждане със специално изработената фестивална торта.

Имам документален интерес към живота, снимам главно абсурдите.

Интервю на Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Александър Хан е роден през 1967 г. в Рига. Още като е дете, родителите му се изселват в Германия, където е коренът на баща му. Не го приемат да учи журналистика и младежът завършва киноакадемията във Виена.
Днес, с 3 филма зад гърба си и с очакване да стане член на Европейската филмова академия, Хан живее между Латвия, където са жена му с двамата им синове, и местата за професионална реализация - Германия, Австрия, Великобритания...
Латвиецът дойде в Бургас за първи път в рамките на 7-ия „София филм фест на брега”. Много комуникативен и с ярко чувство за хумор, той се разходи из Морската градина, снима паметника на Пушкин, потопи крака в морето, накрая пи бира.
„Където и да отида, задължително опитвам бирата, така опознавам държавата”, пошегува се гостът. А малко по-късно от сцената на кино „Тракия” заяви, че заради България е отказал поканата лично да представи филма си „Лудост посред лято” в САЩ на 25 март.

Г-н Хан, току-що стана ясно, че бургаската публика е оценила вашия филм с 5.08 по шестобалната система. Очаквахте ли такъв резултат и такъв интерес, както се видя от разговора в залата?

Винаги е приятно, когато човек получава хубави оценки. Публиката ме разбра, имаше хубава реакция, това е добър старт на филма, който скоро влиза в киномрежата у вас. В България съм за втори път и усещам, че се връщам с тук с настроение. Много благодаря на публиката, че е толкова прекрасна! Бургас е втори по рейтинг, след Германия. Там, в Котбус, бяха 500 души и много се смяха. Аз харесвам петицата за оценка, но представяте ли си какъв ужас съм изживявал в Германия, където скалата е обратна и с това число се обозначава недобро постижение?...

Имахте дълга разходка из града. Разбрах, че сте разсъждавал върху името „Бургас” и фонетичната му съставка „газ”. Наистина ли ще правите филм за газа и ще включите в него града ни?

О, чувствам се тук като вкъщи. Всичко ми напомня нашия град Юрмала на Балтика, а Черно море е много приятно. Да, аз обичам да се вторачвам в думите и да задавам въпроси, дори и да са глупави. Защото знам, че от това могат да се родят идеи. Разказаха ми за рафинерията, за проекта Бургас-Александруполис, разбрах някои неща... Ако филмът стане, трябва да се разговаря с Путин, с Тимошенко... И ако те ме помолят учтиво да напусна кинозалата, това ще бъде най-големият успех за мен.

Понеже говорим за бъдещи планове, разбрах, че актрисата Чулпан Хаматова ще влезе и в бъдещия ви проект. Защо, с какво тя ви привлича?

Това, че ме привлича, не бива да го разбира жена ми... Продуцентът ми не е против, но те, продуцентите, винаги си сменят мнението. Но бъдещия ми филм ще го снимаме само в Латвия, така няма да зависим от други националности и ще си взема актьори по мое желание. При нас е така, ако Латвия дава субсидия за филм, тези пари могат да бъдат харчени и в други страни. Ние нямаме лаборатория и можем да правим копия в други държави. Затова Латвия се оказва нелош партньор за други страни. Докато фондовете в Германия ни дават пари, но искат задължително те да се изхарчат в страната. С Чулпан малко съм работил. Тя дойде само за една седмица в Латвия и това ми се стори недостатъчно. Представям си я в новата роля, идеална е за фотомодел. Попада в катастрофа, а виновникът избягва. Той не е толкова лош човек, но се страхува и после звъни да я търси по болниците. Започва да й помага уж в търсенето на онзи, който я е ударил. Тя накрая се влюбва в него. Чулпан Хаматова е прекрасна не само като актриса, тя е невероятен човек. Но е заета постоянно и трябва да се съобразявам с нейните графици. Ще снимаме през 2010 г., сега дописваме сценария с австрийски съсценарист, който живее в Братислава. Тази история ми се върти в главата от 10 г. Получих предложение от немски продуцент да снимам в Германия, но вече съм подписал да снимам в Латвия. И какъв ужас само!

Казахте, че „Лудост посред лято” съществува в 2 версии. Кое наложи това и какви са разликите?

Продуцентите казаха, че непременно трябва да има източна и западна версия. Голяма е разликата между тях, два различни филма са. Вие видяхте правилната версия, където съм сниман и аз в ролята на пожарникар. В западната мене ме няма, отрязали са ме... В България тази версия би била интересна, защото австрийският режисьор по монтажа е написал и музиката. Тя е записана тук, свирят български музиканти, национален оркестър, това са го скрили обаче от мен. Махнат е и епизодът с рязането на тръбата заради това, че се говори много на руски. Аз обичам филма такъв, какъвто вие го видяхте. Е, стана тя, каквато стана – имаме два филма сега... Но другия не могат да го продадат. Понякога режисьорите са странни, много от хората не знаят защо така правят и когато те бъркат, е интересно да се разбре защо.

Снимали сте в Латвия по време на късите нощи, сигурно доста комични моменти са останали извън камерата?

Имаше, да... Когато сме на терен, режисьорът командва всичко. Той не пита никого, когато трябва да напусне и така аз отидох веднъж в тоалетната, без да взема разрешение. Като се върнах – тишина! Дълго-дълго никой не отронва дума и лентата върви. Помислих, че пишат звука, а се оказа, че асистентката ми дала „старт”, а няма кой да каже „стоп”. Актрисата играла, без да знае, че камерата работи, работи, работи... Накрая се озърнали и видели, че мене ме няма. Използвахме този дълъг епизод, защото имаше много мили реакции. Интересно е в копродукция, особено с езиците. Говори се на лош английски, а пък трябва немски дублаж. Да, както е във филма, постоянно бъркаха Латвия и Литва, но то е така с Австрия и Австралия, Швеция и Швейцария... Един мой колега от киноучилището искаше да направи филм за Изтока и аз така и не можах да се разбера с него, защото Изтокът за него е просто Изток! Някакво общо странно понятие. Много пътувам из Европа, имам документален интерес към живота. Снимам абсурдите. Имам в Латвия един приятел режисьор, той ме насочи към това. Сега ще му занеса българско вино, ще си поговорим. Нещата във филмите ми не си ги измислям, нямам чак такава фантазия... Но като забележа нещо, не го подминавам, започвам да го обигравам, за да се смеем заедно с героите. Иска ми се хората да излизат от киното с добро чувство, тогава ще знам, че съм си свършил работата съвестно. Както е при лекаря, нали искаме той да работи съвестно? И ние сме така, професонално отношение трябва.

Какви български абсурди документирахте за тия няколко дни у нас?

Щом се страхувате, че съм ги видял, това е хубаво... Вървиш по улиците и трябва да внимаваш да не си строшиш краката. Но не е лошо – да гледаш надолу и да командваш всяка своя крачка. В София забелязах полицейските будки, много интересни! Започнах миналата година, като бях тук, документален филм за един строеж. Заснех как хората се качват, издигат се панели, банка строят, всичко става бързо, а на мене ми е странно. Как така бързат? Защото отдавна от кухнята на апартамента ми в Латвия снимам на отсрещния тротоар как двама руснаци, строителни работници, нещо правят. Те идват, понякога чукат и тракат, после си отиват, после идва стопанинът, той оглежда, понякога казва да развалят нещо и така – не знам докога... Но аз чакам края. Докато в София всичко приключи и банката е готова. Този филм е по мое желание, никой не ми плаща, за да го правя. Остава ми да намеря подходящата музика, сигурно българска ще бъде. Обичам да наблюдавам живота. Ако сложиш една камера, стой само 10 минути там и ще стане смешно. Всичко има в живота, няма симсъл да се напъваме да измисляме истории! В Берлин на фестивала снимах един пияница по време на церемонията. Не ме интересуваха звездите, към които беше насочен всеобщият интерес, а този човек. Великолепно! След 10 минути видях как течността в бутилката му слезе надолу, а той си беше в своя свят...

Какво заснехте в Бургас?

Тук дойдох без камерата. Лошо е да се работи през цялото време!...

Няколко часа по-късно, след като започна продажбата на билети за 7-ия „София филм фест на брега“, свободните места за официалното откриване на 12 март /„Снимки в Палермо“ на Вим Вендерс/ и закриването на 20 март /„Козелът“ на Георги Дюлгеров/ свършиха.
Невижданото стълпотворение от чакащи пред касата на театъра накара мнозина да си спомнят далечни години, когато имаше практика да се ходи на кино на „търси се“.
Почти всички купуваха абонаментни карти от по 10 или 20 билета, което удължаваше времето за обслужване на един човек и допълнително изнервяше ситуацията. А ограниченият брой столове в салона на кино „Тракия“ наистина постави на изпитание и касиерите, и чакащите. Ситуацията твърде красноречиво издава не само големия глад за стойностни филми, но и поставя драстично въпроса за нов и голям киносалон. Защото 160-170 места съвсем не са достатъчни за 250-хилядния град...
Какво още предпочете бургаската публика? Огромен интерес има също към филмите с „Оскар“-и „Милк“ и „Четецът“, казаха от касата. По традиция завишено е търсенето на руските заглавия, както и на българския „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“ на Светослав Овчаров.
Зрителите получаваха и бонуси под формата на календар от спонсора на фестивала книжраница „Хеликон“.
По обед на площада пред общината започнаха да монтират огромните пана с кадри от филмите – част от визията на фестивала, станала традиционна.

Поради големия интерес към филмите, с които се открива и закрива 7-ият „София филм фест на брега“, те да бъдат въртени втори път.
Извънредната прожекция на „Снимки в Палермо“ на Вим Вендерс ще бъде веднага след първата – от 21.15 ч на 12 март.
Второто завъртане на „Козелът“ е планувано в деня на закриването на 20 март, от 21.30 ч. По този начин гостите от екипа ще могат да се поклонят и пред публиката в по-късния час.
Освен с режисьора Георги Дюлгеров зрителите в кино „Тракия“ ще се срещнат с продуцента Владимир Андреев, оператора Радослав Спасов, актьорите Анджела Родел, Любов Любчева, Красимир Доков, Иван Савов.
Билети за извънредните прожекции се продават пак на касата на театъра, цената е 6 лева.

Нанси Виляреал и сестра й Летисия, която е съпродуцент на филма „Кумбия кайера“ ще бъдат гости на 7-ия „София филм фест на брега“. Това стана ясно, след като двете мексиканки потвърдиха, че удължават престоя си в България заради бургаския фестивал и възможността да се срещнат с морската публика.
Нанси и Летисия са сестри на режисьора Рене Виляреал, който участва за пръв път във фестивала с „Кумбия кайера“ - негов дебют в игралното кино, получил награда от фестивала в Санта Круз. Разказът за трима младежи, изживяващи своите страсти, се развива на фона на високите планини, които ограждат Монтерей, родното място на режисьора.
„Няма филм, който да не е взел някакво отличие, ние по традиция тук показваме най-добрата извадка от големия фестивал“, заяви на пресконференция в края на миналата седмица художественият директор Георги Дюлгеров. И посочи своя фаворит в програмата – това е норвежкият „О Хортен“, артистична, човешка и смешна история за мъж, който след като цял живот е работил в системата на железниците, излиза в пенсия. Редовните зрители на фестивала вероятно си спомнят другите 2 филма на режисьора Бент Хамер - „Кухненски истории“ и „Фактотум“, показани на предишни издания.
Според зам.-кмета Йорданка Ананиева общината подкрепя финансово филмовия фестивал, защото е убедена, че това е празник за бургазлии и единствена възможност да се видят произведения от цял свят.
Специално за пресконференцията пристигна и директорът на „София филм фест“ Стефан Китанов, който потвърди, че в Бургас програмата е много силна – от откриването до последното заглавие в афиша.


Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Пет години правех сметки в една банка, после записах НАТФИЗ

Интервю на Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Първия си спомен за кино Стефан Китанов съживи в детайли, не се затрудни да каже и откога е фен на пипалцата от калмари, печения зарган и чернокопа. И този път - след поредната пресконференция по повод 7-ия „София филм фест на брега”, не пропусна да влезе в любимото бургаско заведение и да поговори със сервитьорите, за да разбере тайната на вкусната кулинария.
„И другаде ги има в менюто, но единствено тук ги приготвят така вълшебно! И всеки пък са все по-вкусни... Приятно ми е в Бургас, сред толкова много съмишленици и ценители на стойностното кино, мисля, че възпитахме кинопублика, с която всеки град в страната може само да се гордее”, рече Кита, шегувайки се, че идването му на морето е и защото китовете не могат без голямата вода...
Час преди да отпътува обратно към столицата и след като е съобщил пред журналистите важни акценти от фестивалния афиш, вдъхновителят на най-голямото киносъбитие у нас разкри още свои преживявания.

- Първо да ти кажа колко много ценя факта, че всяка година пожелаваш да се измъкнеш от епицентъра на събитието „София филм фест”, да оставиш за един ден софийските екстремни потайности и да дойдеш за пресконференция в Бургас.

- То е взаимно. И аз ценя, от артистична гледна точка, усилията, вложени от вашия екип. А в условията на финансова криза това е още по-ценно. Затова искам да отправя благодарности към община Бургас, за подкрепата и най-вече за правилната преценка, че фестивалът е важен и необходим.

- Програмата вече е готова, бургазлии свикнаха и очакват с нетърпение да чуят твоето заглавие. Кой е филмът тази година, който ще им препоръчаш?

- Ние показваме различно кино, нямаме отношение към Холивуд и „Оскар”-ите, но винаги се прокрадват по 1-2 заглавия. „Милк” и „Четецът” са филми, които взеха статуетки, след като ние ги бяхме вече селектирали. Мексиканския „Кумбия Кайера” го открих на Московския фестивал, докато бях жури в съпътстваща програма. Уникален филм, който рядко може да се направи с такава лекота. Дори и да не си представя човек, оказва се, че това е възможно – любовен триъгълник, в който и трите страни са доволни! При вас ще дойде и невероятният Зигфрид, за когото няма непознати територии – той пее, свири, снима, пише, режисира, рисува... Неговият филм „Санса” е проекция на самата му невероятна, ексцентрична личност. Какво да кажа още, страшно силна е програмата, от откриването със „Снимки в Палермо” на Вим Вендерс до закриването с „Козелът” на моя учител Георги Дюлгеров. В София нещата са обратно – откриваме с „Козелът” и закриваме със „Снимки...”.

- Така се случи, че тази година беше по фестивали и на изток, и на запад. Разкажи за Индия и Аржентина, какво се случва там? Въпреки падането на границите и отварянето на света, за нас тези места продължават да са екзотика...

- Аз бях малко време в Аржентина и малко по-дълго, но от друга страна погледнато - още по-малко в Индия. В Аржентина бях само 5 дни, от които ден и половина в Буенос Айрес. Общото ми впечатление е, че като култура и манталитет те са много близки до Европа. Не усетих почти никаква разлика у хората там, това беше сякаш проекция на Европа в едни други географски ширини. Мар дел Плата е световен фестивал и ние участвахме там със „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, но преди това отидох с жена ми в Буенос Айрес, където изкарахме 2 чудесни дни. Разхождайки се из града, имах усещането, че се намирам някъде в Испания или в някоя друга средиземноморска държава. Абсолютно незаменимо като преживяване ми остана посещението в истински клуб по танго. Не туристически, а истински. Мой близък приятел, който работи за фестивала в Мар дел Плата, ни заведе. Емоциите, които усетих там, не мога да сравня с нищо друго! Всичко беше толкова концентрирано и пълно с енергия!... Думите трудно могат да опишат това, което изживяхме.

- Танцувахте ли с Илиана?

- Не! Там не можеш да танцуваш просто ей така. Това не е като да се паклащаш върху рок музика и да помръдваш с крак... Тангото е изкуство и ти трябва да му се посветиш. Участието в такъв пърформанс, ти да бъдеш в такъв клуб и да танцуваш, изисква може би години подготовка, култура, трябва да изградиш себе си, за да си част от това общество, а не наблюдател, каквите бяхме ние.

- За какво си мислеше, докато гледаше танцуващите – за Саура, Баз Лурман или някой друг режисьор, възпял танците?...

- А не това, не за кино... Мислех си за майка ми и баща ми. Защото имаше една възрастна двойка - мъжът над 80 г., а жената около 75. Тя беше облечена с пола над коляното и с високи токове, поне 10 см. Двамата отиваха на дансинга, танцува и се гледаха влюбено. Участваха всеотдайно и пламенно в този потресаващ ритуал - танца на тангото! Ние нямаме този тип култура, да не говорим, че каквото и да е имало е разрушено. Каквото и да е било заложено като клубна градска култура от 20-30-те години на миналия век, го няма. Говоря за стара градска култура, тя не съществува. Но пък ние имаме други неща, аз по никакъв начин не съжалявам и не коря никого. Но просто бях потресен, такава емоция имаше там!...

- Тангото е невероятна музика, лично за мен, чисто асоциативно, близка до валса. Как се роди идеята музикалната шапка на фестивала да е валсова?

- Съвсем случайно. Ако се върна към моите кинематогрифчни спомени, впечатлен бях от сцената и музиката на филма на Кустурица „Баща в командировка”. Използвана е „Амурски вълни” /веднага тананика/, това е почти цялата музика на филма, а е подписана като Горан Брегович. Както и в други филми – в „Циганско време” звучи една италианска мелодия, не е авторска. Ако говорим за Брегович и Кустурица, те имат изключителен нюх към музиката, която им е нужна и аз страшно се вълнувах от сцената, когато героите в „Баща в комнадировка” танцуват валс на тази мелодия. Винаги съм мислел, че това е балканска музика, а се оказа, че е стар руски валс от 1905 г., писан от капелмайстора на войската по времето на Руско-японската война. Имам оригинален диск. И въпреки че се оказа, че музиката не е балканска, аз емоционално я свързвам с региона и поради тази причина тя стана част от фестивала. Съвсем случайно една вечер, говорейки с Командарев за „Светът е голям...”, той пусна музиката и аз казах – ами ето, това е за фестивала. Беше някъде през 2001 г., след което новата шапка е с музика на Вълдобрев, която е също много хубава и емоционална.

- Отдалечихме се от темата за Индия, нищо не каза...

- Там беше потресаващо, дори не знам дали ще стане разговор... Ние трябва да седнем и доста дълго да говорим. Потрес невероятен е Индия! Докато в Аржентина беше лежерно, близко, с тангото, с кулинарията, присъствието на говеждото в най-разлчини форми и измерения, но винаги уникално... Специалететът „Бифе ди чоризо”, това е дебелото най-крехко филе, и хубавото червено аржентинско вино направиха прекарването ни чудесно, изпълнено с много хумор. Иначе там пейзажът от Буенос Айрес до Мар дел Плата се състои от едни безкрайни равнини, с тук-там някое дърво и само крави. Само това и от време на време стада с коне. А отиването в Индия – на другия полюс! Бедността и нищетата, които видяхме в Калкута, не могат да се сравнят с нищо, което знам отпреди това. Нямахме сили да го възприемем – физически и психически. Въпреки че след една седмица човек започва малко да посвиква, което не го оправдава. Там ние изгубихме чувството си за хумор от това, което видяхме... Едни хора, които лежат в дом, който е улицата, и част от тия хора не помръдват. Ти не знаеш дали те са живи, или мъртви. „Коньовица” и „Филиповци” в София са като „Бояна” за Калкута. Едновремено с това присъствах на най-богатите и лустросани партита, които нашите любезни домакини правеха за чуждестранните гости и за своята интелигенция, която е много високо поставена. На нас ни се стори неприемливо - ти да живееш своя извисен живот в чисти бели дрехи, да общуваш с богати и много интелигенти и интересни хора, но когато отвориш вратата и излезеш навън, да внимаваш да не настъпиш плът, която не е ясно дали е жива, или не... Буквално така беше и не можехме да го приемем. Иначе - извисявания на духа и на културата, например в дома на Рабиндранат Тагор. Бях страшно впечатлен от този космополитен свят, разхождаш се там, из тая древна цивилизация, напълно забравяш къде си. Но само като затвориш вратата на неговия прекрасен дом, който е като училище, отиваш на мястото, където хората уринират по улиците на всеки 5 метра и правят всичко останало, без никакви задръжки!

- Разказваш много кинематографично. Кой е първият ти спомен за кино?

- От лятно кино е, бях на около 5 г. и гледах „Черното лале” с Ален Делон. Откъси от този филм са се запечатали в съзнанието ми, макар и съвсем бледи вече, но все още си спомням мелодията, защото имам силна звукова памет. Ален Делон беше в затвора, а неговият брат във филма, качен на кон, отиде да го спаси, хвърли му ласо и си спомням сигнала им с уста, ето така /пак свирука/. Това е моето първо кино!

- Оттам нататък какво се случи, че след икономиката записа кинознание в НАТФИЗ?

- Ами станах киноман. Учих финанси и кредит и като завърших, в продължение на 5 г. биех печати, това правех през половината ден, а другата половина правех сметки някакви в БНБ, клон 1, до Народния театър. Но бях киноман и гледах всеки ден кино, в тогавашното филмотечно „Дружба”, докато в един миг реших, че е по-добре да опитам, да кандидатствам и за мой голям късмет ме приеха.

- Всяка година благодариш във фестивалния каталог на едни други Китанови, кои са те?

- Родителите ми – Богдана и Тодор.

- Те не са свързани с киното, а с какво?

- Не е нужно, те са моите родители!

Прелестната Кейт Уинслет, актрисата, която още с „Разум и чувства“ разби кокалестата мода в Холивуд и изкара на първа линия заоблените женски форми, блесна в нощта на „Оскар“-ите. За ролята си в „Четецът“ /реж. Стивън Долдри/ тя спечели единодушно адмирациите на Американската академия за кино.
Разтърсващото й екранно превъплъщение ще видят съвсем скоро и бургазлии – лентата е в програмата на 7-ия „София филм фест на брега“, който се открива на 12 март в кино „Тракия“.
И още едно заглавие от афиша на фестивала с оскарски привкус - „Милк“ на режисьора Гюс ван Сант излезе победител в две категории. Знаменателният Шон Пен, слял се с образа на Харви Милк – първия официално избран администратор в САЩ с официално заявена различна сексуална идентичност, грабна статуетката за главна мъжка роля. Лентата отнесе отличието и за оригинален сценарий на Дъстин Ланс Блек.

5-15 март – пиково време за хората със снимачна техника

Големият кинорежисьор Вим Вендерс и съпругата му Доната ще оценяват снимки на български фотографи, а най-добрият майстор на образите ще получи вълнуващата награда – уикенд за двама в Прага.
Това ще се случи на финала на „София филм фест“, който заедно със сайта dnes.bg организира национален фотоконкурс, чиято тема ще бъде обявена на 5 март.
Оттогава до 15 март за хората, за които светът се състои от снимачна техника и образи, настава пиково време. През този период желаещите да покажат творчески заряд, находчивост и хъс, би следвало да не свалят фотоапарата. Снимките със свои гледни точки към нещата от живота следва да изпращат от 6 до 13 март на адрес fotokonkurs@dnes.bg, а повече информация – да търсят в новинарския сайт. Всеки ден там в специална рубрика ще бъдат публикувани изображенията.
Вендерс пристига в България да представи лично филма си „Снимки в Палермо“, вдъхновил идеята за конкурса. Прожекцията в София ще бъде на 15 март, а в Бургас, ще го гледаме 3 дни по-рано.
„Снимки в Палермо“ дава старт на 7-ия „София филм фест на брега“ с пленителни визуални решения, философска дълбочина и впечатляващ саундтрак. Това е най-личният филм в кариерата на Вендерс, посветен на двама велики кинотворци, които напуснаха света през 2007 г. – Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман.
А може да стане и вдъхновител за най-запалените фотографи, които несъмнено ще се включат в играта.

За да се решават конфликтите, голяма отговорност лежи върху хората на изкуството

Интервю на Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Веднъж ме попитаха откога се познаваме с Дюлгеров и учудващо за самата мен бързо отговорих – от лятото на 1995 г. Първото си интервю с него направих на фестивала „Любовта е лудост” във Варна, основно си говорихме за „Черната лястовица” и мъчителното й пътуване до екрана. Точно след година първата среща на филма с публиката беше в бургаското кино „Родина” /инфо за младите – имаше и такова кино!/, когато в салона шумно нахлу сливенската банда музиканти–цигани, която тематично отведе към основно ядро във филмовата история.
После се заредиха разни срещи, докато една вечер след представление на бургаския театър седнахме на бира в открито заведение и разпалено започнахме да си представяме бъдещия бургаски кинофестивал – как, къде и кого бихме въвлекли в това приключение.
Сега Дюлгеров е пред двоен старт – премиера на „Козелът” в София и поредното издание на „София филм фест на брега”, което ще финализира със същата лента на 20 март.

- Ако е вярно, че по време на снимки режисьорът е „на ръба на нервна криза“, как може да бъде определено състоянието му, след като филмът е готов?

- Може и да звучи странно, защото общоприетото твърдение е, че режисьорите мразят снимачния период, но аз по време на снимки не се чувствам на ръба на нервна криза. Поне не и по време на „Козелът”. Снимките минаха с „лекота на духа”. Аз имах прекрасен екип, съратници, с които се разбирам само с поглед – Славчо, например. Актьорите се сработиха, направо „се спяха”. Дори природата не ни погоди много номера… Основно снимахме в Родопите, в Кърджалийско, където се наситихме на чудни гледки, на магичния Перперикон. Виж, нервно е при първите прожекции с публиката, докато разбереш как хората гледат филма…

- А как гледаха филма на закритата прожекция миналата седмица?

- Поне тези, които дойдоха при мен след края, казаха, че много харесали филма. За останалите не знам... Но сто на сто ще има и такива, които ще се разминат с историята. Нормално.

- Броиш ли дните до 5 март, когато „Козелът“ ще има премиера на „София филм фест“? Страдаш ли от синдрома - „ех, да имах още малко време /или пари/“ или „ако можех да започна отначало“?...

- Не ме владее такава треска. Имах достатъчно време да обмисля този проект, повече от 5 г. – първия вариант на сценария написах през лятото на 2003 г., после работих и с писателката Кристин Димитрова. Имах достатъчно време да монтирам филма – от май, когато приключиха снимките в Бургас, та чак до края на декември 2008. Използвам случая сърдечно да благодаря на Пристанище Бургас и Военноморска база – Атия за любезното съдействие и безкористната помощ. Без тях снимките на кея нямаше да се получат. Казвам това, защото кадрите с козела, който „слиза” от небето, са ключов момент във филма. Ти знаеш колко технически проби бяха нужни, докато операторът намери вярната гледна точка. И понеже говорим за Бургас - благодаря и на градския духов оркестър, на младите певици от училище „Добри Чинтулов”, на Морска лига „Ген. Владимир Заимов”.

- Известно е, че пишеш сам /или почти сам/ сценариите, базирайки се на популярни литературни текстове, познати от книгите - преди Свобода Бъчварова, сега Радичков. Имаш ли нов писател-фаворит, към когото поглеждаш „кинематографично“?

- Защо си решила, че пиша сам? Напротив, мразя да пиша сам. Обичам да си говоря с някого, докато правим сценария, да оборвам възраженията му или да ги приемам. „Авантаж” и „Мерата…” сме писали с Руси Чанев, „Трампа” с Владко Ганев, „Акатамус” с Ивайло Христов /на един етап бе и Миряна Башева/. „Лагерът” е с Георги Данаилов, „Черната лястовица” със Светослав Овчаров, „Лейди Зи” с Марин Дамянов, „Козелът” с Кристин Димитрова… Но винаги настъпва един етап, когато съавторът „изостава” от проекта, защото не е на терен по време на снимки, а филмът точно тогава „оживява” и поема сам по друма, без да го е еня за онези, които са го съчинявали. Съсценаристите обикновено не присъстват на това „второ раждане” на филма, както и на „третото раждане” по време на монтажа. Това води до изненади… Естествено, че по-добрият начин на създаване на сценарий е да стъпиш върху готовата фабулна конструкция на вече написана книга. Когато се намери такава книга, която да съвпадне с кръга от идеи, които ме занимават в определен период от време, е чудесно. Така беше с „Литургия за Илинден” на Свобода Бъчварова. Така е и с Йордан Радичков.

- Твоя запазена марка си остава работата с натуршчиците - Любов Любчева, Анелия Гърбова, Анджела Родел, деца и възрастни от сиропиталища и затвори... Защо? Значи ли това, че обучението в актьорско майсторство е непълно или направо безмислено занимание?

- Няма рецепта за това. Всеки филм, всяка история си иска изпълнителите. В „Лейди Зи” трябваше да са Анелия и Павел, за да звучи разказът сурово, истински. В „Козелът”, наопаки, исках ролята на чужденката да се играе от звезда. Даже бях се „спазарил” с Ингеборга Дапкунайте. Но режисьорът предполага, а Господ разполага. Този път Той ми прати Анджела Родел, за което смирено и благодарно Му се покланям. Иначе вярвам, че всяко обучение е безсмислено, ако човек няма „подадене” към професията, както казваше мама. Ако има талант, може да се учи и ходом, по време на работа. Най-азбучният пример е великата Невена Коканова.

- Неотдавна се върна от двуседмично пътешествие в Израел, едно място, раздирано от конфликти. Какво научи там? Ти си доказано толерантен човек, но как мислиш, докъде може да се простира търпението ни и трябва ли да го има, след като сме в постоянна ситуация на напрежение – етническо, религиозно, интелектуално, възрастово, ако щеш...

- Израел е тема за цяло едно отделно интервю. Това, което са сътворили евреите със страната си за 60 години, е за пример. И за завист. Но конфликтът, който пронизва живота и на израилтяните, и на арабите, е сериозен. Съмнявам се, че може да има политическо решение в скоро време. Този конфликт ще трае дълго. Какъв ще е неговият изход? Може да е с еднакъв успех и към лошо, и към добро. За да е доброто, голяма отговорност лежи върху хората на изкуството. Нека да не изглежда самонадеяно, но те могат да помогнат.

- Не мога без неизбежния въпрос - с какво настроение гледаш към датата 12 март, когато пред общината в Бургас духовият оркестър ще засвири познатите старинни валсове, за да даде старта на поредния „София филм фест на брега“? Алтернатива ли са фестивалите на пиратството?

- Въпросът ти е реторичен. Сама знаеш, че няма и не може да има друго настроение, освен очакването за празник! Празник, който да ни дари удоволствието от диханието на препълнената кинозала, на съвместното преживяване! Дали фестивалът е артернатива на пиратството? Да, може и така да се каже, макар че интернет е огромно предизвикателство и това се превръща в световен проблем. Ти самата си казвала – ако ходиш на кино, има качество, но си закъсняла за някои заглавия, а ако гледаш на компютъра навреме, губиш качеството или по-точно усещането... Имам познати, които упорито или инатливо – както искаш го разбери, се пазят от кинопиратите, защото обичат и ценят неповторимата атмосфера на тъмния салон.

- Кой е филмът от нашата програма, който бургазлии непременно трябва да видят?

- На този въпрос ще отговоря на предстоящата пресконференция. Не искам да лишавам колегите ти от другите бургаски издания от правото им да ми го зададат.

- Съгласна съм, но няма да ти позволя да се изплъзнеш и тогава...

Около едно от коментираните филмови заглавия през 2008 г. ще се шуми и в Бургас. „Снимки в Палермо” на големия майстор Вим Вендерс стои под номер 1 на 7-ия „София филм фест на брега”, който тръгва с тържествена церемония на 12 март в кино „Тракия”.

Зареден с изключителна витална енергия, филмът се нарежда в графата road movies. Едно непланирано пътуване на героя ще го отведе от Дюселдорф в Палермо, където среща очи в очи мистериозен преследвач. Разбира се, появява се и очарователна млада жена, която не само ще завладее сърцето му, но и ще промени изцяло живота му...
Пленителни визуални решения, философска дълбочина и впечатляващ саундтрак въвличат зрителите в това наистина вълнуващо пътуване. Казват, че „Снимки в Палермо” е особено комуникативен филм, обърнат изцяло към публиката. И в същото време това е най-личният филм в кариерата на Вендерс, посветен на двама велики кинотворци, които напуснаха света през 2007 г. – Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман. Затова е изключително ценна появата на това заглавие тъкмо на старта на „София филм фест на брега”.

Тия дни бургаският селекционер Георги Дюлгеров обсъди с директора Стефан Китанов в детайли програмата за морското издание на „София филм фест”. Засега се очертава ударно начало и изключително силен уикенд. Във втория фестивален ден публиката ще се срещне с изкуството на Джим Джармуш, считан за един от асовете на независимото кино. Неговият „Кафе и цигари” е замислен през 1986 г., после проектът неколкократно е дообогатяван, докато се стигне през 2003 г. до финала – една симпатична измислица с особен авторов поглед около маниите и пристрастеността на човечеството.

На 13 март е планувана срещата с ексцентричния французин Зигфрид, който лично ще представи филма си „Санса”, а след ден, в неделя, ще пристигне екипът на „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, воден от режисьора Светослав Овчаров.

Окончателното нареждане на 20-те заглавия по часове и дати ще стане ясно в близките дни, а седмица преди старта на голямото филмово събитие ще започне продажбата на билети.

Както обикновено, на касата на театъра в центъра на града ще се предлагат с намаление и абонаментни карти от по 10 и 20 билета. Единичната цена за входа в „Тракия” е 6 лева.

По познатата формула от предишни години 12-те късометражни филма от конкурса за „Jameson” ще бъдат показвани безплатно преди ранната прожекция в три последователни дни.

Вече е известен съставът на международното жури на „София филм фест”. Сред петимата оценяващи е актьорът Момчил Карамитев, син на незабравимия Апостол Карамитев. „Черноморски фар” припомня, че поканата към него Стефан Китанов отправи тъкмо в Бургас, където двамата се срещнаха миналата година на закриването на „София филм фест на брега”. От българска страна в журито участва още журналистката и кинодокументалистка Елена Йончева, а председател е унгарският режисьор Янос Сас.

Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Трима ученици на Георги Дюлгеров също се наредиха в състезанието на „София филм фест“

Бургазлията Господин Неделчев – Дидо, който преподава режисура за анимационни филми в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и неговият 8-минутен филм „Мухата“, влязоха в селектираните 12 късометражни ленти, състезаващи се за престижната награда Jameson на тазгодишния „София филм фест“. Историята е за една досадна и вечно мърмореща жена, която се преражда в муха и продължава да тормози своя съпруг дори и след смъртта си.
Филмът е поканен и на няколко други световни фестивала.

Неделчев работи в сферата на анимацията и карикатурата от 1982 г. Като режисьор има многобройни анимационни, документални и телевизионни филми, работи и като независим продуцент. В края на декември 2008 бургазлията спечели поредната държавна субсидия за нова анимация – "Мерси", която ще види бял свят до края на 2009 г. Негово е и поетичното екранно произведение на три езика - "Идвам с огън", както и филм за Орфей.

Вече станаха известни 12–те български късометражни филма, които ще участват в конкурса. Сред тях са и трима ученици на проф. Георги Дюлгеров. Това е Надя Косева и нейният „Омлет“, взел награда от фестивала на Робърт Редфорд „Съданс“; Кристина Грозева, която участва с игралния „Зев“ и Христина Иванова, чийто режисьорски дебют „Дулото на сешоара“ е завършен по време на майсторския клас на Дюлгеров в Нов български университет миналата есен.
За Jameson ще се борят още „Войната“ и Стефан Командарев, „Линията“ и Андрей Кулев, „Ladies and Gentlemеn” и Камен Донев.

Конкурсът за най-добър късометражен филм в рамките на „София филм фест“ предизвиква все по-голям интерес, тази година селекционната комисия трябваше да избира своите фаворити от общо 96 късометражни филма. Накрая обаче само един ще се радва на сумата от 6000 евро и авторска статуетка, осигурени от Jameson Irish Whiskey. Победителят ще бъде избран от международното жури на 13-ия „София филм фест“.

По традиция състезаващите се на финала 12 филма идват и в Бургас на „София филм фест на брега“, а от миналата година публиката гласува кой ще стане носител на статуетката „Сребриста чайка“.


Йорданка ИНГИЛИЗОВА

Световното кино идва на 7-ия „София филм фест на брега” от 12 до 20 март

Най-новият филм на режисьора Георги Дюлгеров “Козелът”, чиито снимки финализираха на бургаското пристанище, ще бъде въртян премиерно в Бургас в рамките на 7-ия „София филм фест на брега”. Духовият оркестър, певици от фолклорната формация „Тракийче”, шефът на Морска лига „Ген. Владимир Заимов” – Тошко Топузов, Стойчо Димов от пристанището, кинооператорът Христо Димитров – Хиндо и други приятели на снимачния екип са запечатани на лентата.

Прожекцията е предвидена да закрие филмовия празник на 20 март. За среща с публиката край морето се очакват продуцентът Владимир Андреев, операторът Радослав Спасов, актьорите Иван Бърнев, Красимир Доков, Любов Любчева и американката Анджела Родел, която изпълнява главната роля. Анджела е музикантка, женена за българския си колега Иван Христов, а отскоро е майка на бебето Керана.

Двайсет игрални филма, пълна програма от конкурса „Jameson” – 12 късометражни филма, 3 награди „Сребриста чайка”, срещи с български и чуждестранни кинематографисти – всичко това ще се случи по време на 7-ия „София филм фест на брега“, който тази година ще се проведе от 12 до 20 март в единственото бургаско кино „Тракия“.

Родната десета муза ще бъде представена още в лицето на Светослав Овчаров и „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа”, както и от „Раци” на Иван Черкелов. Под въпрос е включването в афиша на „Прогнозата“ на Зорница София, която се прочу с „Мила от Марс“.

Художественият директор на фестивала Георги Дюлгеров за пръв път включва в програмата анимация, това е филмът „Waltz Wit Bashir“ на израелеца Ари Фолман. Със сигурност зрителските овации ще обере "Милк" на режисьора Гюс ван Сант с Шон Пен. Една провокативна история, създадена по съдбата на Харви Милк, първия официално избран американски общински съветник-хомосексуалист в Калифорния през 70-те години на миналия век, борещ се за каузата на себеподобните. "Милк" получи осем номинации за "Оскар".

Индийският „Цветовете на страстта”, сниман от българските оператори Рали Ралчев и Христо Бакалов, „O`Horten” на познатия ни от предишни издания Бент Хамер от Норвегия, “Cumbria Calera” от Мексико с режисьор Рене Вилареал са част от тазгодишния афиш на кинофеста, организиран традиционно от „Арт фест“, сдружение „На брега“ и финансиран от община Бургас и приятели.

Празничната фестивална атмосфера ще допълнят и чуждестранните гости. Засега се очаква да дойде край морето колоритният французин Зигфрид, който е сценарист, режисьор, оператор, фотограф, монтажист, композитор и писател. Той ще представи втория си филм, авантюристичния “Санса” /2003/, носител на наградата на Младото жури на Фландърския фестивал.

Очакван гост в Бургас е и унгарският режисьор Корнел Мундруцо, чийто филм „Делта” участва в основния конкурс в Кан 2008.
Морска разходка предстои и на латвиеца Александър Хан, който ще покаже копродукцията от Латвия, Великобритания, Австрия „Лудост посред лято” със звездата Чулпан Хаматова /”Сбогом, Ленин!”, „Гарпастум”/.

С познатите старинни валсове, изсвирени пред общината от духовия оркестър, ще стартира филмовият празник на 12 март. Тази година особено оживление ще внесат младите режисьори Светла Цоцоркова и Димитър Сарджев, които ще снимат документален филм за фестивала и учителя си проф. Георги Дюлгеров.

Бургаското издание е част от „София филм фест“, чийто директор Стефан Китанов успя да го издигне до най-мащабното международно киносъбитие в България, включено в класацията на 50-те топфестивала според сп. „Варайъти”, който достойно представя страната ни по целия свят. Киномаратонът на годината вече е събитие със сериозни заявки и за най-взискателната публика, защото представя актуалните тенденции в световното кино.
Над 1500 игрални и документални филма, над 1000 гости от цял свят и неповторима емоция калкулира в годините „София филм фест”. И Бургас вече седем години е част от тази история.

Йорданка ИНГИЛИЗОВА