В селце в провинция Квебек Корали живее сама с баща си след като психически нестабилната й майка неочаквано изчезва. Измъчена, уязвима, крехка, мрачна, младата жена се скита из околността, където времето сякаш е спряло. Тя се стреми към уединение, за да може да мисли на спокойствие и много рядко говори. Обсебен като нея от изчезването на жена си, баща й е неспособен да й помогне. Той не успява да се грижи за семейството си и така неволно я подтиква към проституция. Потънала в ежедневието си – което се състои предимно от дълги поредици съновидения, Корали се среща с неколцина въоръжени гамени, две рускини проститутки и Пиеро, бивш затворник, тайно влюбен в нея, който живее в нейния дом. Всички тях ги гложди безпокойство и изпитват трудности да се оправят в тази анонимна част на страната. Бедността, насилието в света, управляван от мъжете, и липсата на майчина опора правят живота непоносимо болезнен за младата Корали, която непрестанно търси решения и ново начало.

Заснет в черно и бяло, Това, което иска е в пълна хармония с избрания визуален стил. Старателно изпипани композиции, бавни панорамни кадри, контрасти на светлината, монохромност – всичко това засилва изображението както на жителите на селото, така и на природата. Самата тя е използвана не толкова декоративно, колкото като основен протагонист и разкрива самотата на тези интровертни герои, чийто език – селски диалект от провинция Квебек – сякаш още повече ги изолира от останалия свят. Потискащата атмосфера някъде между насилието и уязвимостта, създадена от силно напрегнати герои, се превръща и в лайтмотива на най-новия филм на Дени Коте.