Изключително задълбоченото изследване на следвоенното общество, което прави Аида Бегич, представлява прекрасно свидетелство за издръжливостта на човешкия дух – видяно през очите на жени от три поколения. Годината е 1997-а, само две години след края на ожесточения, кръвопролитен конфликт, разкъсал Югославия.
В Славно, Източна Босна – село, чиито обитатели са предимно жени и деца или сирачета, останали без бащи, оцелелите се мъчат да съберат отломките на своя живот. Надия не знае със сигурност каква е съдбата на мъжа й. Нейната подрастваща дъщеря все още се надява по някакво чудо баща й да се завърне. Алма, която знае, че съпругът й никога няма да се върне, живее с две сирачета. Възрастната Сафия се грижи за Алма и за самотен старец, който най-вероятно е бил пощаден заради годините му. Всички те едва свързват двата края, като изкачват колички по хълмовете около селото към магистралата в напразни опити да продадат нещо и да спечелят някакви пари. Всичко се променя, когато двама сърби се появяват и предлагат да закупят техните ниви, където да изградят курорт и хотели. Изглежда, единственият изход е да се продава.
Сняг деликатно представя калейдоскопа от емоции, които жените изпитват, докато се люшкат от горест и униние към сила, издръжливост и надежда. Сложна кинотворба, създадена от режисьор, открил стойностна тема: онова, от което се състои животът на оцелелите.

Димитри Ейпидес