През юни 1942 г. нацистите изтриват от картата селището Лидице. Застрелват 172 мъже (останалите мъже биват екзекутирани по-късно в Прага), 196 жени биват изпратени в концентрационен лагер, 105 деца са депортирани за расови изследвания. От тях след войната са открити едва 17.
Документалният филм на Павел Щингъл припомня промените във възгледите за трагедията. Приближава ни към световната реакция, но преди всичко допълва разказаното във филма Тихото село на британския режисьор Хъмфри Дженингс, заснет във Великобритания през 1942 г. Сценарият – реконструкция на събитията в Лидице, е подготвен от чешкия писател, а по-късно посланик в Израел – Виктор Фисхъл. Филмът е заснет в южноуелското селце Cwmgiedd и става символ на борбата срещу фашизма.
След войната и след комунистическият преврат, Лидице се използва с цел пропаганда. В духа на тогавашното време думата фашизъм е заменена с думата империализъм и социалистическата мощ успява да оползотвори символа на Лидице за своя успех. Филмът на Щингъл е размисъл, илюстриращ вариантите от символи, преплетени със съдбите на хора лично докоснати от събитията. Съществена е следата от случилото се в Лидице, прокарана в британския филм. От едната страна е нацистката пропаганда, която използва кадри от действителната операция. От другата страна е стилизираната реконструкция, наподобяването чрез пренасяне на идентичността на чешкото село и обитателите му в Уелс. Уелските миньори играят във филма ролята на чехи – живите се опитват да претворят съдбите на загиналите.
Днешният поглед на Щингъл, чрез използване на интензитета от противоречията на времето и личните спомени на хора от Чехия и Великобритания, показва отпечатъците от други промени повлияни от трагедията в Лидице, а именно пластовете от четиридесетгодишното историческо тълкуване, носещо белега на недемократичния режим.