Няма дори едничка шега, скеч или реплика в Животът на Брайън според Монти Пайтън, които да не се врязват в паметта на зрителя като толкова смешни, колкото е възможно да бъдат. Невероятното е, че почти всяка от монолитно забавните сцени служи на двойна цел, построявайки една от
най-силните и безспорно вечни сатири в киното. Като във всяко грандиозно произведение от жанра, „Монти Пайтън“ не само нападат и хулят обекта на сатирата си (фанатизма и лицемерието на институционализираната религия и политика) по неповторимия си начин, но предлагат и алтернатива: бъди индивидуалност, мисли със собствената си глава, не се оставяй другите да те водят. „Всеки решава за себе си” – извиква Брайън в ключов момент. „Да, ние трябва да решим за себе си” – му отговаря в хор тълпата. Освен че е четлива пародия на холивудските епоси, филмът парадоксално се оказва едно от най-реалистичните екранни изображения на древността. Вместо да третират героите си като бутафорни исторически стереотипи, „Монти Пайтън“ знаят нещо, непознато на историческите саги със саби и сандали – хората са едни и същи, без значение в кой период от историята живеят. Животът на Брайън ни учи, че единственият начин за заклет индивидуалист да оцелее в притворния, слабоумен свят е да възприема живота винаги само от светлата му страна.