През 1969 г. петима прекалено образовани британски комици и един американски илюстратор нахлуват в домовете на нищо неподозиращите зрители на Би Би Си с комедийно шоу, което най-меко може да бъде наречено странно. „Абсурдно”, „ексцентрично” и „непонятно” са други възможни определения, които идват на ум. И все пак този чалнат секстет поставя началото на абсурдна традиция от половинчасови телевизионни епизоди, продължила три сезона и половина, поредица представления на живо, шепа игрални филми и наследство от мъртви папагали и глупаци от висшата класа. Първият сезон на Летящият цирк на Монти Пайтън представя първата поредица от епизоди, пробутани на една спокойна публика, като въвежда непрестанни гегове (“А сега нещо съвсем различно”) и герои, които се появяват периодично (Тери Гилиам, облечен в доспехи, размятащ гумено пиле, помпозния Полковник на Греъм Чапман, намесващ се в скечовете, които смята за страшно тъпи, и, разбира се, Това е мъж на Майкъл Пейлин, които се въртят през целия сезон). Сред върховете на скечовете са Муш Муш, Най-смешният виц на света, Как да се защитите от човек, който ви напада с пресни плодове, Объркайте една котка и Тъпият живот на брокер от Сити – всички те са обилно поръсени с
най-различни анимационни серии, рисувани от Тери Гилиам.
В някои от тези първи епизоди може би липсват последователността и потокът на съзнанието, които се леят в по-късните им и по-уверени работи, но всички те са изпълнени с най-незабравимите моменти от кратката, но блестяща история на трупата. В първия сезон Питоните уцелват точната крачка някъде към средните епизоди, където интелигентните скечове и странните, чудесни свързващи гегове се съчетават по някаква странна логика. Но дори и последните епизоди от поредицата някак да клюмат в сравнение с върховите комедийни моменти, тяхната специална марка комедийна лудост заразява всеки епизод с моменти на чиста налудна магия.

Шон Аксмейкър