Владислав Старевич (1882–1965) се споменава само два пъти, съвсем кратко, в „Обща история на киното” на Жорж Садул. При все това този художник, адаптиран както от руснаците, така и от поляците и литовците, наричан „европейския Дисни“, днес се смята за един от най-големите майстори в световното кино. През 1910 г. той шокира публиката с филм, в който успява да раздвижи различни насекоми, поради което се смята за основател на анимацията с кукли. Използва всякакви истински насекоми и бръмбари – първо ги убива, после прокарва телчета през тях и ги кара да оживеят на филмовия екран. Той е и първият, който прави пародия на филмовата индустрия, като използва похвата „филм във филма“. За прославените американски аниматори братя Кий Старевич е алхимик на киното. За други специалисти, които се появяват в този шеговит и умело монтиран филмов профил, той е пионер на киното, който в зората на анимацията изобретява сам всички специални ефекти. А за любимия Бръмбар, един от най-известните му герои, който остроумно превежда зрителя из този филмов разказ, той е Бог.