Кутията на Пандора е история за отчуждението и изолацията. Това е история за хора, чийто живот е оформен от стерилния морал на средната класа – нещо като човешки пейзаж, едновременно универсален и личен. Филмът разглежда проклятието на модерните времена. Когато простият начин на живот започне да отстъпва пред шума и блясъка на индустрията и глобализацията, неизбежно се отваря кутията на Пандора. Устаоглу разказва историята на отчуждено семейство – две сестри, Несрин и Гюзин, и брата Мехмед, които са погълнати от своя удобен живот в Истанбул. Но когато откриват, че възрастната им майка Нусрет е изчезнала, те се връщат в родното си крайбрежно градче, за да я открият. Пътувайки из вътрешността на страната, те осъзнават, че са чужденци в собствената си страна – еднакво безразлични както към древните турски земи, така и един към друг. Най-вече обаче те са се отдалечили от самите себе си, мечтите им са изместени от предразсъдъци, нихилизъм и мързеливо примирение. За тримата това започва като неохотно пътуване в търсене на майка им, но се превръща в собственото им преоткриване – поетично пренареждане на душите им, предизвикано от отраженията на заобикалящата ги реалност. |