Трийсет години по-късно, приносът на Нийл към нашето възприятие и разбиране за Джими Хендрикс продължава да е огромен.
„Основната идея на Стаята на огледалата беше да оставим Джими Хендрикс да обясни сам себе си. Лесно можеше да бъде филм, в който се поднасят представите на други хора за Джими”, казва Питър Нийл, който все така страстно се занимава с прогресивните явления, развихрили се през 60-те години. След като пресява различни документални източници, той сглобява един автобиографичен сценарий, който дава двигателя на разказа във филма. Макар подходът „според собствените му думи” да изисква присъствието на гласа на самия автор, всяка възможна празнота в достоверността бързо бива преодоляна и, подобно на другите класически „черни” филми в които се чуват „гласове от гроба” като Двойно обезщетение и Булевард „Сънсет” (Sunset Boulevard), филмът почти веднага завладява и ангажира зрителя.
Въпреки че при този случай в написването на сценария не е участвал остроумният Били Уайлдър, цитатите са добре подбрани, така че да позволят на фактите от живота на Джими да се преплетат с по-лични разсъждения, разкриващи много за мотивацията на човека.
Свързването на музика и разказ е направо великолепно през целия филм. Именно в този момент много режисьори са застрашени от ужасяващ провал; слава Богу, Нийл черпи от цялата музикална палитра на Хендрикс и почти винаги е много точен. Всеки биографичен филм за Джими Хендрикс, който започва със зашеметяващия, неиздаван дубъл на „Дете на вуду” (Voodoo Chile) с всичките си знамения (“А в нощта, когато се родих, Господи, кълна се, луната се обагри в огнено червено”), очевидно е поел в правилната посока.
В този филм обичайните репери (фестивали, паралелни кадри на разделен екран, купони) са вторични по значение при пълното потапяне в света на Джими. Тук приказките са много малко. Вместо това, филмът на Нийл предлага гоблен от архивни кадри (предимно с Джими и групата, понякога и избрани кадри от новини, които да илюстрират темата) и фотоси, които той превръща в ефектно изследване на Хендрикс и неговата музика. Всичко това представлява толкова мощен материал, че отдавнашните познавачи едва ще повярват, че самият Джими не участвал в правенето на филма.

Марк Пейтрис