Брюж – най-запазеният средновековен град в Белгия, е гостоприемна дестинация за туристи от цял свят. Но за наемните убийци Рей и Кен това може да се окаже и крайната дестинация. Трудна поръчка е докарала двамата в града точно преди Коледа – лондонският им шеф Хари им е наредил да отидат в историческия фламандски град и да се охладят там, като се помотаят няколко седмици. Съвсем не на място сред готическата архитектура, каналите и калдъръмените улици, двамата мъже прекарват дните си като туристи. Рей, който все още не може да се отърси от кръвопролитието в Лондон, направо мрази града. Докато Кен, макар да следи често глупашките геройства на ортака си с бащинска загриженост, открива как собственият му ум и душа се разтварят от красотата и спокойствието на града. Колкото по-дълго остават там, чакайки да се обади Хари обаче, толкова по-сюрреалистично става преживяването им – двамата се вкарват в най-странни срещи с местни жители, туристи, страстно средновековно изкуство, американски актьор джудже, който се снима в европейски филм за изкуството, холандски проститутки, потенциална любовница за Рей в образа на Клое, която може би има свои мрачни тайни.
И когато най-накрая Хари наистина се обажда, ваканцията на Кен и Рей се превръща в борба на живот и смърт с мрачно-комични пропорции и изненадващи емоционални последствия.
В Брюж е зареден с игра на пушки и престрелки, но Макдона – подобно на Тарантино – знае много добре, че онова, което прави криминалния филм интересен, е оръжието, насочено между двамата герои, но онова, което прави криминалния филм удивителен, е сценаристът, който знае, че потенциално опасните герои от плът и кръв от двете страни на оръжието значат много повече, отколкото потенциално опасния метален предмет между двамата. В Брюж е смешен и ярък, но когато свършва, разбирате, че сте се смели, защото наистина боли и всяка искра и светкавица от разговорите и убийствата са прогорили нещо много по-фино в мозъка ви.