„Трудно е да се опише циганската музика, но където има цигани, има и музика. Животът ни е много труден и ако нямаме нашата музика, ще трябва всички да се самоубием. Музиката е нашето лекарство, нашият опиум.”
Чико Илиев


Трийсетгодишен циганин, акордеонист, прави оркестър във Виена и го кръщава „Джазта-праста”. Този оркестър печели най-престижната австрийска награда за „уърлд мюзик”. Филмът проследява младия виртуоз по пътя му на връщане в България за първи път след 10-годишна емиграция. Тук, в град Котел, в една от най-бедните цигански общности в страната той преподава на даровитите местни тийнейджъри.
Мартин Любенов не се вмества в мита за талантливия, но страдащ циганин. И все пак, той не е и героят-идеалист, който отхвърля клишетата в настроенията срещу циганите. Неговата история е от значение както за циганската общност, така и за съвременната българска култура като цяло. Неговата музика отразява всички идеали и традиции в изкуството, обединявали националната ни култура през годините. Тяхното разнообразие, свободно съвместно съществуване и самобитна трансформация могат да се окажат формулата за успеха в съвременното българско изкуство изобщо.
Този филм е за пътя, по който поема музикантът, независимо от границите, етическите предразсъдъци и инерцията на консервативното мислене. Това е филм за таланта на Мартин Любенов, който има шанса да се превърне в световно известна звезда – като Джипси кингс или Джанго Райнхард.