Преди няколко години големият български художник Иван Кирков напуска София и се оттегля в родния си Асеновград.
Живял по време на тоталитарната система Иван Кирков е правил компромиси. Страхувал се e от репресивния апарат на властта. В същото време за собствена консумация заровен, както казва той в „дупката, която си е изкопал”, създава изключително интересни и „еретични” за времето си творби. Уморен от големия град и сложните взаимоотношения между хората, той се връща в родния си Асеновград, за да се потопи в спомена от детството. Да се зареди с положителна енергия от чистите взаимоотношения. И резултатът е невероятен.
Когато гледате филма няма да повярвате, че показаните платна са на един художник. Такова разнообразие, такава фантазия блика от четката на този изключителен творец, че на зрителя му се завива свят. Смях, яд, хумор – те вървят едно след друго като при децата. И всичко това е очарователно и искрено.