Сънища призори е много тих, мрачен филм, разказан директно с дълги, съзерцателни кадри – амбициозен и запомнящ се дебют на испанеца Фреди Мас Франкеса. Тематиката прави филма доста тежък, още повече като се има предвид, че Франкеса е използвал за основа собствения си живот. Малко момче е изоставено от майка си и заживява със скърбящия си дядо, а когато след години старецът се разболява от Алцхаймер, е време момчето да върне дълга си. Алина е сервитьорка в клуб във Валенсия. Разведена е и има син – Марсел. Момчето има нужда от любовта и нежността на майка си, но получава от нея само крясъци или равнодушие. Любовникът на Алина – Бруно, е джаз-музикант, който решава да опита късмета си в Берлин, и Алина тръгва с него, оставяйки сина си на дядо му Паскуал, който има железария в малко селце. Когато Марсел пристига при дядо си, Паскуал е изпразнен от емоции стар човек, който така и не е преодолял смъртта на съпругата си и заминаването на дъщеря си. В серия кратки, но въздействащи сцени виждаме как двамата успяват да се върнат взаимно към живота, преди филмът да ни върне в наши дни. Изминали са години, Марсел е навършил 21 и смята, че е дошъл моментът да заживее собствения си живот. Има приятелка, планове и иска да напусне дома на дядо си. Но Паскуал е остарял и има симптоми на сериозно заболяване. Марсел ще трябва да отложи плановете си, за да се грижи за дядо си, да изживее неочаквани моменти и едно много емоционално пътуване към Берлин.