Кротко въздействаща, просто разказана притча за противопоставянето на безсърдечието на държавата, На сушата на Чапур Хагигат възхвалява традиционните ценности на малката общност, макар да ги описва в техния упадък. В отдалечено село на брега на Индийския океан пристига човек, поразен от смъртоносна болест, който търси твърда почва... Докато смъртта се е притаила, селяните решават да се обърнат към правителството за помощ. Но понеже не са способни сами да изразят искането си, изпращат неколцина мъже в столицата с мисията да наемат посредници – „учени мъже”, които да пледират за тяхната кауза пред администрацията. Изгубени в големия град, селяните не успяват да намерят помощ и се забъркват в неприятности... Спасяват ги момчета от улицата, които ги запознават с разочарован бивш професор. Професорът подтиква селяните сами да отидат и окупират министерството, за да бъдат чути... Администраторите обаче ги отблъскват най-грубо. Истински празник им организират старица и изпаднал аристократ... Те пеят, танцуват, разговарят за щастието и живота... Тази история е притча за това как минава времето, за надеждите на хората, преследвани от самотата и смъртта.