Нискотехнологичният принос на Джим Джармуш към 30-годишното сътрудничество между кръстника на грънджа Нийл Йънг и любимата му гаражна банда „Крейзи Хорс” е едновременно чудновато филмче и паметник на един от най-великите източници на шум в рок-енд-рола. Отчасти подбран сред неизгладен материал, заснет между 1976 и 1986 г., и допълнен от много материал с Нийл Йънг и „Крейзи Хорс”, заснет на Super-8 между концертите по време на турне (материалът от самия концерт, изглежда, е заснет на 16 mm), Годината на коня силно напомня някое от парадоксалните изпълнения на бандата: епично, но преходно, рошаво, но прямо, съсредоточено, но импровизирано. Джармуш разбира „Крейзи Хорс” и тяхната донкихотовска музикална мисия твърде добре, за да ги балсамира в конвенционалния „рокументален” филм от типа портрет и изпълнение. Вместо това, той отдава почит на ту угасващия, ту възобновяващия се брак между Йънг и останалите, като третира различните глави от живота им заедно като сенки във времето – мимолетни погледи към братство, за което няма тайни. В този филм Джармуш посвещава време и на призраците – покойния Дани Уитън, първоначалния китарист и мениджър на „Крейзи Хорс”, и след това ги разпръсква с мистериозен, беззвучен материал с черно-бели форми, които изпъкват в собствената си пустота. В този филм откриваме поетичния танц на светлината, пленил фантазията на Джармуш в По-странно от рая и Мъртвец, но тук – понеже Нийл Йънг и „Крейзи Хорс” са в най-добрата си музикална форма – той е чист по своята същност, небуквален, блика от чист извор на откритие и вдъхновение без примеси. Вълнуваща работа – такива са и изпълненията на знаковите песни на бандата: Sedan Delivery и великолепната Like a Hurricane.

Том Кио