Водещата песен от филма По-странно от рая на Джим Джармуш е изпълнението на Скриймин’ Джей Хоукинс на „I Put a Spell on You”. Може и да е по внушение, но изглежда, че този крехък, свенлив филм въздейства на публиката именно като магия. Как другояче да се обясни начинът, по който той моментално трансформира образа на американското независимо кино от идеалистично, но художествено наивно, в разрушително и ултрамодерно? Направен с миниатюрен бюджет и заснет на зърниста черно-бяла лента, останала от филм на Вим Вендерс, По-странно от рая намира корените си в стила „колкото по-малко, толкова по-естетично”, определил пънк-рока (Джармуш е свирил на клавишни в пост-пънк бандата „Дел Бизантийнс”) и ъндърграунд киното и театъра на Ню Йорк от 70-те и началото на 80-те години.
Водещото чувство във филма е това на Уили – постоянно депресиран, вечно безпаричен комарджия, който прекарва повечето време, мотаейки се из малкото си, оскъдно мебелирано апартаментче или сам, или заедно с печалния си приятел Еди. Изневиделица на гости за няколко дни от Унгария пристига братовчедката на Уили – Ева. Тя ще продължи към Кливланд, където ще заживее при леля им. Присъствието на Ева раздвижва у Уили някакъв смътен спомен за семейственост и за няколко секунди след заминаването й той се чувства още по-самотен. Минава година и Уили и Еди спечелват бързи пари, като измамват при игра на покер. За да бъдат в безопасност, двамата решават да заминат за малко. Отиват до Кливланд с кола на гости на Ева – повече за да се укрият, отколкото защото им се иска – тя е единственият им познат човек.
Филм, който и в преносен, и в буквален смисъл е за разминаванията във връзките, По-странно от рая завършва с това, че съвсем случайно Уили, Еди и Ева се отправят в различни посоки. За човек, така затворен като Уили, едва ли може да има по-подходяща съдба от един отворен финал.