|
|
 |
|
Извън закона
Down By Law
Down By Law |
 |
|
САЩ ,
1986, 107 мин, черно-бял |
|
 |
|
Награди:
Кан 1986 - "Конкурсна програма" ; Награда на Италианските киножурналисти за най-добър актьор на Роберто Бенини
|
|
Джак и Зак – двама суперготини неудачници, се запознават в нюорлиънски затвор. Отначало са настроени един против друг, но скоро ги разсейва пристигането на Роберто, чийто лош английски, спомени от стари филми и цитати от Робърт Фрост на родния италиански едновременно ги дразнят и забавляват. Накрая обаче именно този сладкодумен, винаги оптимистично настроен дребен човек отвежда двамината самопровъзгласили се за яки типове към свободата. Джармушовата приказна амалгама от затворнически филм, трилър noir и нестандартна комедия в известен смисъл напомня предишния му филм По-странно от рая – и двата филма се състоят от три части, и в двата се описват изтормозени американци, които се променят при общуването с простодушен чужденец, и двата са заснети в зашеметяващо контрастно черно-бяло. И отново музиката и настроението са основни компоненти от поезията на Джармуш. Но онова, което прави този филм по-достъпен (а може би и по-малко амбициозен), е особеното значение, придадено на хумора – скоро след като се запознаем с героите и атмосферата, смехът нахлува с наситено, трайно присъствие, най-вече откъм прекрасния Бенини.
Джеф Андрю
|
|
|
Джим Джармуш |
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
|
|
| 1980 Постоянна ваканция |
| 1984 По-странно от Рая |
| 1986 Кафе и цигари |
| 1986 Извън закона |
| 1989 Кафе и цигари ІІ |
| 1989 Мистериозният влак |
| 1991 Нощ на Земята |
| 1993 Кафе и цигари ІІІ |
| 1995 Мъртвец |
| 1997 Годината на коня |
| 1999 Дух-куче:Пътят на самурая |
| 2002 Ten Minutes Older: The Trumpet |
| 2003 Кафе и цигари |
| 2005 Прекършени цветя |
|
|
|
|
|
