English | Български | Пишете ни 
01.03. - 21:00,
Дом на киното

16.03. - 20:30,
Одеон

Режисьор:  Джим Джармуш
Оператор:  Роби Мюлер
Сценарист:  Джим Джармуш
Продуцент:  Джим Старк
Музика:  Джон Лури
В ролите:  Масатоши Нагасе , Юки Кудо , Скриймин’ Джей Хоукинс , Синке Лий , Николета Браски , Джо Стръмър , Стийв Бушеми , Том Уейтс
Продукция:  JVC Entertainment
ДЖИМ ДЖАРМУШ
Годината на коня
Дух куче: пътят на самурая
Извън закона
Кафе и цигари
Мистериозният влак
Мъртвецът
Нощ над земята
По-странно от Рая
Постоянна ваканция
Прекършени цветя
Мистериозният влак
Mystery Train
Mystery Train
САЩ , 1989, 110 мин, цветен
Награди:  Кан 1989 - "Награда за артистичен принос"

Трилогия от нестандартни разкази в магически ритъм, заснети във великолепни цветове, чието действие се развива в долнопробен хотел в Мемфис. На едно ниво се разказва за клиенти, преминаващи през хотела: двойка японски младежи, тръгнали на поклонническо пътуване към гроба на Елвис Пресли и студията „Сън”; италианка, която придружава ковчега на съпруга си до Рим, принудена да сподели стая с бъбрива американка, бягаща от гаджето си; и английски „Елвис”, който е загубил работата си, късмета в любовта и ума си, докато обикаля града с чернокожия си приятел, зетя си и оръжие в ръка. На по-дълбоко ниво обаче филмът е за това как се разказват истории, за това как се установяват връзките между хора, места, предмети и време, за да се породи смисъл и как, когато тези връзки се изместват, се променя и смисълът. Едва към средата започваме да схващаме как историите и героите са свързани помежду си. За щастие изобретателността на Джармуш във формата е вкарана в рамката на редкия му талант за смахната забава.

Джеф Андрю

Джим Джармуш
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
1980  Постоянна ваканция
1984  По-странно от Рая
1986  Кафе и цигари
1986  Извън закона
1989  Кафе и цигари ІІ
1989  Мистериозният влак
1991  Нощ на Земята
1993  Кафе и цигари ІІІ
1995  Мъртвец
1997  Годината на коня
1999  Дух-куче:Пътят на самурая
2002  Ten Minutes Older: The Trumpet
2003  Кафе и цигари
2005  Прекършени цветя
© 2001 - 2009 продуцентска къща "Арт Фест" Концепция - created by