Макар че в епоха на невъзможни мисии и невероятни специални ефекти трудно ще се продава, Мъртвец е рядко красив и истински проникновен филм. Арт филмът, надянал одеждите на уестърн, бележи отклонение за режисьора и сценарист Джим Джармуш – този шик творец, известен най-вече със своите чудновати, невъзмутимо забавни изследвания на характери от По-странно от рая до Нощ на Земята. В едно градче на име Машин кроткият счетоводител Бил Блейк се оказва преследван от закона, след като застрелва човек при самозащита. Погнат от шайка бандити, той се отправя към пустошта, където намира партньор и духовен водач в лицето на индианеца философ, наречен Никой.
Мъртвец не е конвенционална сага за разбойници. Току под лъскавата й повърхност се крие фантастична алегория за напредъка на душата от физическата смърт към духовната трансцендентност, подправена с отпратки към живота и произведенията на поета Уилям Блейк. Но прекалената солидност на филма не бива да плаши почитателите на Джармуш, нито пък да отблъсква любопитните почитатели на киното. Филм с хипнотично поглъщащо въздействие и бавно темпо, той се държи на повърхността със запазената марка на Джармуш: нехармоничния хумор и красотата на наелектризиращата инструментална музика, написана от Нийл Йънг. От визуална гледна точка филмът е просто блестящ: операторът Роби Мюлер работи с изключително богата черно-бяла палитра и онова, което постига за Джармуш тук, е напълно сравнимо с онова, което камерата на Кадзуо Миягава прави за Мидзогучи. А в Мъртвец е привлечена и силата на звездите в лицето на Джони Деп, който още веднъж доказва своята галантна – за някои необяснима – всеотдайност към нестандартното.


Джейкъб Левич