|
|
|
Прекършени цветя Broken Flowers Broken Flowers |
|
САЩ ,
2005, 107 мин, цветен |
|
|
|
Награди:
Кан 2005 - "Голямата награда на журито"
|
|
Бил Мъри навлиза в нова фаза от своя минималистичен период в партньорството си с Джармуш – влива се в ролята на мъж, който сякаш не съществува. На пръв поглед героят му Дон Джонстън прилича на празна черупка. Това, което го изважда от летаргията, е неподписано писмо, написано на розова хартия, в което бивша любовница му съобщава, че му е родила син преди 19 години. Новината, изглежда, не го обърква, но любопитният му приятел Уинстън го кара да си припомни имената на жените, които е познавал по това време. Именно Уинстън намира настоящите им адреси и подтиква Дон да попътува из младостта си. Строгостта на подобна структура е бързо разсеяна от деликатната режисура на Джармуш и великолепните изпълнения на Мъри и четирите даровити актриси.
Прекършени цветя може и да е твърде сдържан за очакващите смях почитатели на Мъри, но Джармуш изпълва тази проницателна комедия със закачлива палавост. Съчетанието от хумор и разбити сърца провокира най-доброто у Мъри, който всъщност играе мъж, въвлечен в собственото си преоткриване.”
Питър Травърс, сп. “Rolling Stone”
|
|
Джим Джармуш |
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
|
|
1980 Постоянна ваканция |
1984 По-странно от Рая |
1986 Кафе и цигари |
1986 Извън закона |
1989 Кафе и цигари ІІ |
1989 Мистериозният влак |
1991 Нощ на Земята |
1993 Кафе и цигари ІІІ |
1995 Мъртвец |
1997 Годината на коня |
1999 Дух-куче:Пътят на самурая |
2002 Ten Minutes Older: The Trumpet |
2003 Кафе и цигари |
2005 Прекършени цветя |
|
|
|
|
|