English | Български | Пишете ни 
05.03. - 21:00,
Дом на киното

19.03. - 20:30,
Одеон

Режисьор:  Джим Джармуш
Оператор:  Фредерик Елмс
Музика:  изпълнения на Мулату Астатке
Продуценти:  Джон Килик и Стейси Смит
Сценарий:  Джим Джармуш , вдъхновен от идея на Бил Рейдън и Сара Драйвър
В ролите:  Бил Мъри , Джефри Райт , Шарън Стоун , Франсиз Конрой , Джесика Ланг , Тилда Суинтън , Жюли Делпи , Хлое Севини
Продукция:  Five Roses
Световен разпространител:  Focus Features
ДЖИМ ДЖАРМУШ
Годината на коня
Дух куче: пътят на самурая
Извън закона
Кафе и цигари
Мистериозният влак
Мъртвецът
Нощ над земята
По-странно от Рая
Постоянна ваканция
Прекършени цветя
Прекършени цветя
Broken Flowers
Broken Flowers
САЩ , 2005, 107 мин, цветен
Награди:  Кан 2005 - "Голямата награда на журито"

Бил Мъри навлиза в нова фаза от своя минималистичен период в партньорството си с Джармуш – влива се в ролята на мъж, който сякаш не съществува. На пръв поглед героят му Дон Джонстън прилича на празна черупка. Това, което го изважда от летаргията, е неподписано писмо, написано на розова хартия, в което бивша любовница му съобщава, че му е родила син преди 19 години. Новината, изглежда, не го обърква, но любопитният му приятел Уинстън го кара да си припомни имената на жените, които е познавал по това време. Именно Уинстън намира настоящите им адреси и подтиква Дон да попътува из младостта си. Строгостта на подобна структура е бързо разсеяна от деликатната режисура на Джармуш и великолепните изпълнения на Мъри и четирите даровити актриси.
Прекършени цветя може и да е твърде сдържан за очакващите смях почитатели на Мъри, но Джармуш изпълва тази проницателна комедия със закачлива палавост. Съчетанието от хумор и разбити сърца провокира най-доброто у Мъри, който всъщност играе мъж, въвлечен в собственото си преоткриване.”

Питър Травърс, сп. “Rolling Stone”

Джим Джармуш
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
1980  Постоянна ваканция
1984  По-странно от Рая
1986  Кафе и цигари
1986  Извън закона
1989  Кафе и цигари ІІ
1989  Мистериозният влак
1991  Нощ на Земята
1993  Кафе и цигари ІІІ
1995  Мъртвец
1997  Годината на коня
1999  Дух-куче:Пътят на самурая
2002  Ten Minutes Older: The Trumpet
2003  Кафе и цигари
2005  Прекършени цветя
© 2001 - 2009 продуцентска къща "Арт Фест" Концепция - created by