|
|
 |
|
Постоянна ваканция
Permanent Vacation
Permanent Vacation |
 |
|
САЩ ,
1980, 65 мин, цветен |
|
 |
|
Награди:
Манхайм-Хайделберг 1980 - "Йозеф фон Щернберг" за най-ексцентричен филм
|
|
Игралният дебют на Джим Джармуш, заснет на 16 mm скоро след като авторът завършва киноучилището, представлява косвено изследване на младеж, скитащ се из улиците на Ню Йорк. Докато се шляе, той се среща случайно с крадец на коли, саксофонист, прошарен ветеран от войната и други чешити. Те му разказват историите си, а той започва да се чувства все по-изолиран. Дори връзката с приятелката му става напрегната. Може би филмът не е толкова чаровен, колкото следващия По-странно от рая, но тук вече се забелязва несъобразяващият се с общоприетите условности епизодичен подход на Джармуш към филмовия разказ. |
|
|
Джим Джармуш |
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
|
|
| 1980 Постоянна ваканция |
| 1984 По-странно от Рая |
| 1986 Кафе и цигари |
| 1986 Извън закона |
| 1989 Кафе и цигари ІІ |
| 1989 Мистериозният влак |
| 1991 Нощ на Земята |
| 1993 Кафе и цигари ІІІ |
| 1995 Мъртвец |
| 1997 Годината на коня |
| 1999 Дух-куче:Пътят на самурая |
| 2002 Ten Minutes Older: The Trumpet |
| 2003 Кафе и цигари |
| 2005 Прекършени цветя |
|
|
|
|
|
