|
|
 |
|
Дух куче: пътят на самурая
Ghost Dog: The Way of the Samurai
Ghost Dog: The Way of the Samurai |
 |
|
САЩ ,
1999, 116 мин, цветен |
|
 |
|
Награди:
Кан 1999 - "Конкурсна програма" ; Номинация за „Сезар” 2000 за чуждоезичен филм; Номинация за „Независим дух” 2000 за най-добър филм
|
|
Джим Джармуш поднася духовност в ритъма на хип-хоп в тази нестандартна сатира на модерните гангстерски филми. Форест Уитакър прави едно от
най-неустоимите си изпълнения досега в ролята на Дух Куче – загадъчен мафиотски наемен убиец, който гледа на себе си като на съвременен самурай и стига дотам сам да поведе война срещу своите долнопробни работодатели. Когато не си служи виртуозно с мощните огнестрелни оръжия сякаш са самурайски мечове, той води монашески живот в своето жилище в сърцето на града. Афоризмите от „Хагакуре: Книгата на самурая” от XVIII в. споделят суровата си поетичност с филма – текстът се появява на екрана, докато Дух Куче чете зад кадър. За сливането на древното с модерното допринася и натрапчивият саундтрак на легендата в хип-хопа RZA, един от основателите на клана Ву-тан. Макар във филма да има много насилие и резлив хумор, те се уравновесяват от уникалния хуманизъм на Джармуш и от привързаността му към неговите чудати герои, които често разговарят на език, стигащ по-дълбоко от простите думи.
Грегъри Беърд
|
|
|
Джим Джармуш |
С неизменната си бяла грива, ултраготин като рок звезда, Джим Джармуш представлява архитипният автор на американското независимо кино. Джармуш решително устоява на зова на холивудските сирени и създава стилни, земни, съвършено елегантни филми, които се превръщат в истински събития за международната кинообщност.
Роден на 22 януари 1953 г. в Ейкрън, щата Охайо, Джармуш е син на бивш кинокритик, работил за „Ейкрън Бийкън Джърнъл”. Прекарал е детството си, като гледал второкласни игрални филми по три пъти. След като завършва гимназия през 1971 г., той се озовава в Ню Йорк, а след това едно лято се отправя към Париж по учебна програма за обмен. Джармуш така се влюбва в този град, че остава цяла година и попива френската култура и литература и особено киното, прекарвайки
по-голямата част от времето си в синематеката вместо в клас. По онова време дълбоко уважаваното движение на френската Нова вълна все още е съвсем скорошно явление, а светила като Франсоа Трюфо, Клод Шаброл и Жан-Люк Годар продължават редовно да правят филми. Когато се завръща в Ню Йорк, Джармуш се прехвърля в Колумбийския университет, където, макар накрая да получава диплома по английска литература, продължава да се вдъхновява от любовта си към киното. Без да има никакъв опит, той е приет в училището за изящни изкуства „Тиш” към Нюйоркския университет и скоро се оказва асистент-преподавател на легендарния бунтар в киното Никълъс Рей. Рей му помага да събере средства, за да направи дипломната си работа Постоянна ваканция. Макар че е посрещнат с аплодисменти от критиката, когато след време е показан на екран, филмът далеч не впечатлява професорите и Джармуш така и не получава степен от Нюйоркския университет.
Отличителният знак на Джармуш е неговата склонност да прави кротко абсурдна, приглушена комедия, която нежно пронизва хладните, елегантни претенции и заблуди на неговите стеснителни, лаконични самотници. Композициите са непретрупани, често статични и странно формални, подчертаващи изначалната самота на героите, които на пръв поглед са обсебени от самоопределянето. Пестеливият диалог, по принцип минималистичната актьорска игра и предпочитаните дълги кадри пресъздават живот, затормозен от трудно общуване, недоразумения, неустановеност и инерция. В същото време елиптичният, дедраматизиран, епизодичен стил на разказване е показателен за неговия неизчерпаем, експериментален интерес към метода и структурата на филмовото повествование. И все пак от решаващо значение е, че този негов интерес към формализма се уравновесява от финото остроумие, от топлотата, която режисьорът безспорно изпитва към своите герои, и от един вглъбен, интелигентен интерес към непознатите черни пътища на американския живот (недооцененият Мъртвец е решително различен тип уестърн), така че Джармуш си остава един от най-достъпните, оригинални и влиятелни независими филмови автори на Америка.
|
|
| 1980 Постоянна ваканция |
| 1984 По-странно от Рая |
| 1986 Кафе и цигари |
| 1986 Извън закона |
| 1989 Кафе и цигари ІІ |
| 1989 Мистериозният влак |
| 1991 Нощ на Земята |
| 1993 Кафе и цигари ІІІ |
| 1995 Мъртвец |
| 1997 Годината на коня |
| 1999 Дух-куче:Пътят на самурая |
| 2002 Ten Minutes Older: The Trumpet |
| 2003 Кафе и цигари |
| 2005 Прекършени цветя |
|
|
|
|
|
