В пристанището на Талин пристига поредният финландец. Той е дошъл в Естония, за да си намери подходяща съпруга. Кинунен е комедия за Юха Кинунен и учителката Ойе Канике, които – случайно или по съдбовно предопределение – започват да се учат един друг. Кинунен не е обикновен мъж. Той е финландец. Ойе не е обикновена жена. Тя е естонка. Трудно им е да намерят общ език. Защото тя е жена, а той – мъж.
„Може би всеки мъж донякъде е финландец и всяка жена донякъде е естонка. Мъжете не говорят женския език. Когато той говори фински, а тя – естонски, думите си приличат, езикът си прилича, но смисълът е различен. Хората не могат да изразят чувствата си. Затова младите използват алкохола, за да се сближат, особено в северните страни. Използвах типична ситуация – финландците често идват да си търсят жена в Естония, защото финландките им се струват по-мъжествени, а някои финландци търсят по-женствено излъчване. И така, имаме мъж на чужда територия. В чужда страна. Със странни правила. Кинунен е типична финландска фамилия. Но на естонски тя може да означава човек, затворен в черупката си.”

Андри Лууп